Франк гледаше Камий със стиснати зъби.
Колко си ми сладък, когато си ядосан… Колко си хубав, когато си объркан… Защо не успявам да се отпусна с теб? Защо те карам да страдаш? Защо под бронята си нося корсет и два патрондаша през рамо? Защо блокирам на тези глупави подробности? Вземи една отварачка, по дяволите! Погледни в куфарчето си, сигурна съм, че имаш това, което е нужно, за да ми дадеш възможност да дишам…
— За какво мислиш? — тихо я попита той.
— За твоето име… Оня ден прочетох в стар речник, че „етафие“ се наричал главният прислужник, който вървял след конника и му държал стремето…
— Така ли?
— Да.
— Слуга, това е…
— Франк Летафие?
— Аз.
— Когато не спиш с мен, с кого спиш?
— …
— С тях същите неща ли правиш, които правиш и с мен? — добави тя, прехапвайки устната си.
— Не.
Докато мотрисата излизаше на повърхността, те се хванаха за ръка.
Ръката, това е добре.
Това не обвързва много този, който я дава, и успокоява много онзи, който я получава…
Мястото беше твърде тъжновато.
Миришеше на изкуствени бради, топла „Фанта“ и неосъществени мечти за слава. Флуоресциращожълти афиши обявяваха триумфалното турне на Рамон Риобамбо и неговия оркестър, издокаран в ламска кожа. Камий и Франк си взеха билетите и изобщо не се затрудниха да намерят местата си…
Постепенно залата все пак се напълни. Обстановката наподобяваше повече панаир или енорийско събиране. Майките се бяха направили на хубави, а бащите проверяваха батериите на видеокамерите си.
Както винаги, когато беше нервен, Франк потропваше с крак. Камий сложи ръка на коляното му, за да го успокои.
— Като знам, че моят Филу ще се окаже съвсем сам пред всички тези хора, това ме убива… Мисля, че няма да мога да го понеса… Представи си, че паметта му изневери… Представи си, че започне да заеква… Уф… Ще бъде жив за оплакване…
— Шшт… Всичко ще мине добре…
— Един само да се захили, кълна ти се, ще му скоча и ще го пречукам…
— Тихо…
— Тихо, тихо! Ще ми се да те видя тебе там! Дали щеше да се правиш на хитра пред всички тези непознати?
Първо беше ред на децата. Скапен, Кьоно, Малкият принц и улица „Брока“♦ — колкото си поискаш.
♦ Улица „Брока“ — от заглавието на Пиер Грипари Приказки от улица „Брока“. — Б.пр.
Камий не успяваше да ги рисува, защото твърде много се забавляваше.
После групичка бързо изкласили юноши от експерименталния курс по интеграция израпираха своя екзистенциализъм, друсайки тежки позлатени вериги.
— Йя, мен, ама кво имат тия на главите? — осведоми се Франк. — Чорапогащи или кво?
Антракт.
По дяволите. Топла „Фанта“ и Филибер продължава да липсва на хоризонта…
Когато отново стана тъмно, се появи едно страхотно момиче.
Дребничко, обуто с последна мода розови „Конвърс“-и, прилепнало трико на разноцветни райета, минижуп от зелен тюл и късо пилотско яке, покрито с мъниста. Цветът на косите й се съчетаваше чудесно с този на обувките.
Елф… Шепа конфети… От този тип трогателни, леко смахнати хора, в които се влюбваш от пръв поглед или пък които никога няма да успееш да разбереш.
Камий се наведе и видя, че Франк се усмихва глупаво.
— Добър вечер… И така, ъъ… Ето… Аз… Аз много мислих как бих могла да ви представя… следващия номер и в крайна сметка аз… Помислих си, че… Най-добре би било да… да ви разкажа как се срещнахме…
— Оо… ама то заеква. Това е само за нас… — промърмори Франк.
— И така, ъъ… Беше преди около година…
Тя размахваше ръцете си на всички страни.
— Знаете, че ръководя ателиета за децата в „Бобур“ и ъъ… Забелязах го, защото той непрекъснато обикаляше около своите въртящи се стойки, за да брои и преброява пощенските си картички… Всеки път, когато минавах, правех така, че да го изненадам, и винаги се получаваше — той започваше отново да брои картичките, пъшкайки. Че… Като Чаплин, сещате ли се? С нещо приличащо на доброта, от която ви се свива гърлото… Когато вече не знаете дали да се смеете, или да плачете… Когато вече изобщо не знаете какво да правите… Когато оставате там абсолютно шашнати и не знаете какво да мислите… Един ден му помогнах и… Много го харесах, това е… Вие също ще го харесате, ще видите… Човек не може да не го обикне… Това момче е… Той сам грее с всички светлини на града…