Той даде уроци по поведение, правила за благовъзпитаност, припомни за добрите маниери и другите светски порядки, като издекламира наизуст наръчника на баба си:
Изтънчените благородници никога не използват в присъствието на слуга сравнение, което би могло да бъде обидно за него. Например: „Някой си се държи като лакей.“ Знатните дами от едно време не са били чак толкова чувствителни, ще кажете, и аз знам наистина, че живяла през XVIII век херцогиня имала обичая да изпраща хората си на площад „Грее“ за всяка екзекуция, като им казвала без заобикалки: „Вървете на училище!“
Днес ние повече щадим човешкото достойнство и истинските чувства на малките и на скромните хора; това е задължително в наши дни…
Но все пак — допълни той — учтивостта на господарите към слугите не бива да се изражда във вулгарна фамилиарност. Например нищо не е толкова просташко, както да се слушат хорските сплетни…
И хората пак започнаха да се усмихват. Макар че това всъщност не беше смешно.
Накрая той заговори на древногръцки, каза много молитви на латински и призна, че не е гледал нито веднъж Голямата разходка, защото в нея се подиграват с монахините…
— Сигурно съм единственият французин, който не я е гледал?
Любезни гласове го успокоиха: „Не, не… Не си единственият…“
— За щастие, аз… Вече съм по-добре… Аз… Слязох по подвижния мост, мисля… И аз… Изоставих земите си, за да започна да живея… Срещнах много по-благородни от мен хора и аз… Най-после… Някои са в залата и не искам да ги п-притесня, но…
Тъй като той ги гледаше, всички се обърнаха към Франк и Камий, които отчаяно се опитаха да… ррр… хм… да преглътнат топката, която се беше застопорила в гърлата им.
Защото този тип, който говореше ей там от сцената, тази върлина, която караше всички да се смеят, като им разказваше за своите нещастия, това беше техният си Филу, ангел пазителят им, техният Супернескуик, паднал от небето. Този, който ги беше спасил, прегръщайки със слабичките си ръце разколебаните им гърбове…
Докато хората му ръкопляскаха, той се дооблече. Вече беше с фрак и сгъваем цилиндър.
— И така… Мисля, че казах всичко… Надявам се да не съм ви дотегнал много с моите прашни дрънкулки… Ако обаче е станало така, уви, моля да ме извините и да се оплачете на госпожица Лоял♦ с розовите коси, защото тя ме накара да изляза пред вас тази вечер… Обещавам ви, че няма да го направя отново, но ъъ…
♦ Лоял — от лоялен, верен, предан. — Б.пр.
Той размаха бастуна си към кулисите и пажът му се върна с чифт ръкавици и букет цветя.
— Обърнете внимание на цвета… — добави той, като ги слагаше — бледокремави… Боже мой… Непоправим класик съм… Докъде бях стигнал всъщност? А, да! Розовите коси… Аз… Аз… знам, че господин и госпожа Мартен, родителите на госпожица Дьо Белвил, са в залата и аз… аз… аз…
Той коленичи.
— Аз… аз заеквам, нали?
Смях.
— Заеквам и това е съвсем нормално точно в този момент, защото смятам да поискам ръката на вашата д…
В този момент едно гюле премина през сцената и като стигна до него го събори. Тогава лицето му изчезна под венец от тюл и се чу:
— Иииииииииииииии, ще бъда маркииииииииииииииза!!!!
С изкривени очила се изправи с нея на ръце.
— Чудесно завоевание, не намирате ли?
Той се усмихваше.
— Прародителите ми могат да се гордеят с мен…
11
Камий и Франк не останаха на почерпката по случай края на сезона на трупата, защото не можеха да си позволят да изпуснат „Зак“-а в 23.58 часа.
Този път седнаха един до друг, но не бяха по-разговорливи, отколкото на отиване.
Твърде много образи, толкова много сътресения…
— Мислиш ли, че ще се прибере тази вечер?
— Ммм… Тази девойка не изглежда особено в час с етикета…
— Лудичка е, а?
— Напълно луда…
— Представяш ли си физиономията на Мари-Лоранс, като види новата си снаха?
— Според мен това няма да стане утре…
— Защо мислиш така?
— Не знам… Женска интуиция… Оня ден в замъка, когато се разхождахме след обяда с Полет, той ни каза, треперейки от ярост: „Давате ли си сметка? Великден е, а те дори не са скрили яйце за Бланш…“ Може да се лъжа, но ми се стори, че това беше капката, която преля чашата… Той е изтърпял всичко, което са му причинили, без да се обиди изобщо, но… да не скрият яйце за малкото момиченце, това е твърде жалко… Твърде жалко… Усетих, че се освобождаваше от гнева, мрачно взимайки мерки… Толкова по-добре, ще ми кажеш… Ти си прав: те не го заслужаваха…