Франк само поклати глава и отново замълчаха. Ако бяха продължили, трябваше да заговорят за бъдещето в условно наклонение (а ако се оженят, къде ще живеят? А ние, ние къде ще живеем? И така нататък…), а още не бяха готови за подобен род дискусии… Твърде беше рисковано… Твърде безразсъдно…
Франк плати каквото се полагаше на госпожа Перейра за престоя й, докато Камий разказваше новината на Полет, после хапнаха нещо в салона, слушайки поносимо техно.
— Това не е техно, това е електро.
— Така ли, извинявай…
Филибер наистина не се прибра тази нощ и апартаментът им се стори ужасно празен… Те бяха щастливи заради него и нещастни заради себе си… Постепенно започнаха да усещат забравеното смътно чувство на изоставеност…
Филу…
Нямаше нужда да изливат сърцата си, за да споделят колко са объркани. Този път се чуваха отлично.
Сватбата на техния приятел им послужи за повод, за да наблегнат на концентрирания алкохол, и те се чукнаха за здравето на всички сираци по света. Имаше толкова много, че бурната вечер завърши с голямо напиване.
Голямо и горчиво.
12
Марке дьо ла Дюрбелиер, Филибер, Жан, Луи-Мари, Жорж, роден на 27 септември 1967 година в Ла Рош сюр Йон (Ванде), се ожени за Мартен, Сюзи, родена на 5 януари 1980 година в Монтрьой (Сен Сен Дьони), в кметството на XX парижки район в първия понеделник на месец юни 2004 година под развълнуваните погледи на своите свидетели Летафие, Франк, Жермен, Морис, роден на 8 август 1970 година в Тур (Ендре Лоар), и Фок Камий, Мари, Елизабет, родена на 17 февруари 1977 година в Мьодон (О дьо Сен), и в присъствието на Летафие, Полет, която отказа да каже кога е родена.
Присъстваха също родителите на младоженката, както и най-добрият й приятел — високо момче с жълти коси, съвсем малко по-сдържано от нея…
Филибер се бе пременил в прекрасен костюм от бял лен с розова кърпичка на зелени точки в джобчето.
Сюзи носеше чудесен розов минижуп на зелени точки с подплънки на задника и шлейф, дълъг повече от два метра. „Моята мечта!“, повтаряше тя през смях.
Всъщност тя се смееше през цялото време.
Франк носеше същия костюм като на Филибер, но в по-карамелено. Полет бе сложила шапка, направена от Камий. Тя представляваше нещо като малка дамска шапчица във формата на гнездо с птици и пера, стърчащи във всички посоки. Камий се беше издокарала с една от ризите за смокинг на дядото на Филибер, която й стигаше до коленете. На кръста си бе вързала вратовръзка и сефтоса прелестните червени сандали. Слагаше за първи път пола от… уф… дори повече…
След това целият този хайлайф отиде на пикник в градините на Бют Шомон с голямата кошница на семейство Дюрбелиер в качеството на доставчик на храна и криейки се от пазачите, за да не ги видят.
Филибер пренесе една стохилядна част от книгите си в малкия двустаен апартамент на своята съпруга, която и за секунда не можеше да си представи да напусне любимия си квартал заради първокласно погребение от другата страна на Сена…
Това показваше дали е безкористна и дали той я обича…
Филу си запази стаята и те спяха там всеки път, когато идваха на вечеря. Филибер се възползваше от това, за да връща едни книги и да взима други, а Камий се възползваше, за да продължи да рисува портрета на Сюзи.
Тя не го усещаше… Още една, която не се оставяше да бъде уловена… Е! Рисковете на професията…
Филибер вече не заекваше, но спираше да диша, щом Сюзи излезеше извън неговия обсег.
И когато Камий се учудваше от бързината, с която те се бяха обвързали, двамата я поглеждаха учудено. Какво да чакат? Защо да губят от времето за щастие? Това, което казваш, е много глупаво…
Тя поклащаше замислено и разнежено глава, докато Франк я наблюдаваше скришом…
Остави, ти не можеш да разбереш… Ти не можеш да разбереш това… Ти си цялата във възли… Само рисунките ти са красиви… Ти толкова си се свила в себе си… Като си помисля, че те взех за жив човек… Егати, трябва наистина да съм бил надрусан онази вечер, за да мога така да се излъжа… Помислих, че си дошла, за да се любиш с мен, а то — ти просто си била загоряла… Какъв голям глупак съм наистина…
Знаеш ли какво ще трябва да направиш? Ще трябва да си прочистиш главата така, както се изкормва пиле, и да извадиш цялата гадост оттам веднъж завинаги. Много печен трябва да бъде оня тип, който ще успее да те накара да се отпуснеш…