Преди да умре, той ме помоли да ви предам това. Мисля, че би бил щастлив, ако когато го използвате, мислите за него.
Камий не можа да сдържи сълзите си, намирайки принадлежностите за китайски рисунки на стария си учител — точно тези, които в момента лежаха на масата…
♦ ♦ ♦
Заинтригувана, сервитьорката дойде да прибере празната чаша и погледна към покривката. Камий беше нарисувала гора от бамбук. Стъблата и листата му бяха възможно най-трудното нещо за изпълнение. Едно листо, малко, обикновено листенце, което се поклаща от вятъра, е изисквало от тези майстори многогодишна работа, продължавала понякога и цял живот… Използвай контрастите. Имаш на разположение само един цвят и все пак можеш всичко да внушиш… Съсредоточи се добре. Ако искаш един ден да ти гравирам печат, трябва да ми нарисуваш много по-леки листа от тези…
Лошокачествената основа на хартиената покривчица се издуваше и попиваше мастилото прекалено бързо.
— Може ли? — попита момичето.
Подаде й пакет чисти покривки. Камий се отдръпна и сложи работата си на пода. Старецът простена, а сервитьорката го нахока.
— Какво казва той?
— Недоволства, защото не може да види какво правите… — И добави: — Той е брат на дядо ми… Парализиран е…
— Кажете му, че следващата рисунка ще бъде за него…
Момичето се обърна и му каза няколко думи. Той се успокои и погледна Камий строго.
Тя дълго се взира в стареца, после нарисува върху цялата повърхност на покривката малко, засмяно човече, което приличаше на него и което тичаше покрай някакво оризище. Тя никога не беше ходила в Азия, но импровизира на заден план планина в мъгла, борове, скали и дори малката колибка на Чу Та на висока скала. Беше го скицирала с каскета „Найк“ и горнище на анцуг, но го бе оставила с голи крака, облечен само с традиционната препаска. Добави няколко снопа с пръски вода, която бликаше под краката му, и ято деца, тичащи подире му.
После се отдръпна, за да прецени какво е направила.
Много подробности я дразнеха, разбира се, но в края на краищата той изглеждаше щастлив, наистина щастлив. Тогава сложи една чиния под покривката като подложка, отвори малкото бурканче с червения цинобър и постави печата си в средата отдясно. Стана, разчисти масата на стареца и се върна да вземе рисунката, която постави пред него.
Той не помръдна.
Упс, изглежда, нещо съм сгафила там…
Когато племенницата му се върна от кухнята, той издаде дълъг, мъчителен стон.
— Съжалявам — каза Камий, — мислех, че…
Момичето направи жест, за да я спре, отиде да вземе едни дебели очила зад тезгяха и ги мушна под каскета. Той се поклони почти церемониално и се засмя. Смехът му беше звънлив и весел, като на дете. Едновременно с това заплака и пак се засмя, поклащайки се и кръстосвайки ръце на гърдите си.
— Той иска да пие саке с вас.
— Супер…
Старецът се развика, а момичето донесе една бутилка, въздъхна и се шмугна в кухнята.
Върна се с друго шише, последвана от останалата част на семейството. Дама на зряла възраст, двама мъже на по четирийсетина години и младеж. Последваха смях, викове, поклони и всякакъв вид излияния. Мъжете я тупаха по рамото, а момчето я плесна по дланта като спортистите.
Когато излязоха, момичето постави две малки чашки пред тях. Старецът вдигна своята към нея, после я изпи и напълни отново.
— Предупреждавам ви, че ще ви разкаже историята на своя живот…
— Няма проблем — каза Камий. — Уф… силничко е, а?
Момичето се отдалечи със смях.
Сега бяха сами. Възрастният човек дърдореше непрекъснато и Камий го слушаше сериозно, кимайки само в знак на съгласие всеки път, когато той предлагаше да й сипе от бутилката.
Затрудни се да стане и да си събере нещата. Когато беше на изхода, след като много и много пъти се бе поклонила, за да си вземе довиждане с човечеца, момичето дойде да й помогне да дръпне дръжката на вратата, която тя от доста време упорстваше да отвори, смеейки се глупаво.
— Тук сте си у дома, нали? Можете да идвате да ядете, когато поискате. Ако не идвате, той ще се сърди… И ще е тъжен…
Когато пристигна на работа, Камий беше абсолютно пияна. Самиа полюбопитства:
— О, да не би да си си намерила някой мъж?
— Да — призна Камий засрамена.