— Наистина?
— Да.
— Да бе… Не е вярно… Какво представлява? Симпатичен ли е?
— Много е симпатичен.
— Да бе, това е много готино… На колко е години?
— На деветдесет и две.
— Спри с тия глупости, идиотко, на колко е години?
— Хайде, момичета… Вече сте готови, нали?
Жози сочеше циферблата на часовника си.
Камий се отдалечи, кикотейки се, и се спъна в маркуча на прахосмукачката.
9
Изминаха повече от три седмици. Франк, който в неделите работеше извънредно в друг ресторант на „Шан“, всеки понеделник ходеше да види баба си.
Тя вече бе настанена в санаториум на няколко километра на север от града и очакваше пристигането му едва ли не от зазоряване.
По тази причина се налагаше да си навива будилника, за да стане много рано. Слизаше като зомби до кафенето на ъгъла, изпиваше едно след друго две-три кафета, яхваше мотора си и пристигаше, за да поспи край нея в ужасното кресло от черен скай.
Когато й донасяха подноса с храната, старата жена си слагаше показалеца на устните и с глава посочваше свилото се на кравай голямо бебе, което й правеше компания. Тя не го изпускаше от очи и се грижеше якето да не падне от гърдите му.
Беше щастлива. Той беше тук. Точно тук. Само неин…
Не смееше да извика сестрата, за да я помоли да повдигне леглото й. Внимателно вземаше вилицата и се хранеше тихо. Криеше разни неща в нощното си шкафче — филийки хляб или порция сирене и някой плод, за да му ги даде, когато се събуди. После буташе масичката настрани съвсем тихо и усмихната скръстваше ръце на корема си.
Сетне затваряше очи и дремеше, приспана от дишането на нейния малък мъж и връхлитащите я спомени от миналото. Беше го губила вече толкова пъти… Толкова пъти… Струваше й се, че беше прекарала живота си да го търси… В дъното на градината, сред дърветата, у съседите, скрит в оборите или отпуснат пред телевизора им, после в кафенето, разбира се, а сега по малките листчета хартия, където й бе надраскал телефонните си номера, които никога не бяха точни…
При все това тя беше правила всичко възможно… Беше го хранила, целувала, галила, успокоявала, хокала, наказвала и утешавала, но от всичко това не бе имало никаква полза… Момчето едва се бе научило да ходи и избяга, а щом му покараха три косъма на брадата, край. Замина.
Понякога, докато дремеше, тя се мръщеше. Устните й започваха да треперят. Твърде много мъка, бъркотии и прекалено много тъга… Бе преживяла толкова тежки мигове, толкова тежки… О, ама не, няма да мисли повече за тях. Прочее, той вече се събуждаше с разрошени коси и с отпечатък на лицето от ръба на стола.
— Колко е часът?
— Скоро ще стане пет…
— О, по дяволите, вече?
— Франк, защо винаги казваш „по дяволите“?
— О, мили боже! Вече?
— Гладен ли си?
— Не особено, по-скоро съм жаден… Ще отида да пообиколя…
Ето, помисли си старата жена, ето…
— Тръгваш ли си?
— Ама не, не си тръгвам, по ддя… мили боже!
— Ако срещнеш един червенокос мъж с бяла престилка, ще го попиташ ли кога ще изляза оттук?
— Добре, добре — каза той, прекрачвайки прага.
— Един такъв висок с очила и…
Той вече беше излязъл в коридора.
— Успя ли?
— Не го видях…
— Така ли!
— Хайде, бабче… — каза й той нежно. — Нали няма пак да ревнеш?
— Не, но аз… Мисля си за моята котка, за моите птици… А и цяла седмица валя и се притеснявам за инструментите си… Тъй като не съм ги прибрала, ще ръждясат, сигурно е…
— Ще мина през къщата, като си тръгна, и ще ги скрия…
— Франк?
— Да?
— Вземи ме с теб…
— О… Не ми погаждай този номер всеки път… Не мога повече…
Тя се овладя.
— Инструментите…
— Какво?
— Трябва да се намажат с масло…
Той я изгледа, издувайки бузи.
— Ей, ако имам време, нали? Добре, това не е всичко, имаме да правим гимнастиката… Къде ти е проходилката?
— Не знам.
— Бабче…
— Зад вратата.
— Хайде, изправи се, моето момиче, ще ти покажа птиците!
— Ха, тук няма. Има само лешояди и орли…
Франк се усмихна. Той обичаше, когато баба му беше в такова настроение.
— Добре ли си?
— Не.
— Какво пак не е наред?
— Боли ме.
— Къде те боли?
— Навсякъде.
— Навсякъде не е възможно, не е вярно. Кажи ми някое по-точно място.
— Боли ме главата.
— Това е нормално. Всички сме на това дередже, повярвай… Хайде, покажи ми твоите приятелки…