А старата оранжерия щеше да й служи за ателие… Всъщност това не беше сигурно… Досега ръцете й винаги я бяха предавали и може би беше по-добре да не разчита повече на тях…
Може би успокоението нямаше да стигне чак дотам?
Докъде тогава? Докъде, разтревожи се тя внезапно.
Докъде?
Скоро Камий се овладя и повика продавача, преди окончателно да загуби почва под краката си. Малката колибка вдън гората беше нещо много хубаво, но дотогава щеше да замръзне в дъното на влажния коридор и този младеж с яркожълто поло сигурно можеше да й помогне.
— Казвате, че вятърът минава през него?
— Да.
— Това да не е капандура?
— Не, малко прозорче за проветряване.
— Ама има ли ги още такива?
— Уви…
— Вземете, ето какво ви трябва…
Той й подаде руло специална плъстена ивица „изолация за прозорци“ за заковаване с шуплесто PVC покритие — дълготрайна, миеща се и непропускаща вода. Истинска благодат.
— Имате ли машинка за закопчаване?
— Не.
— Чук? Пирони?
— Не.
Тя вървеше като малко кученце след него из целия магазин, докато той пълнеше кошницата й.
— А нещо, за да се топля?
— Какво имате в момента?
— Електрически радиатор, който през нощта дава накъсо и отгоре на всичко смърди!
Той взе много на сериозно ролята си, като й изнесе дълга лекция.
С наставнически тон похвали, разясни и сравни качествата на печките духалки, излъчващите, инфрачервените, керамичните, тези на маслена баня и конвекторните. Чак й се зави свят.
— Но каква да взема?
— Ами това трябва вие да решите…
— Обаче тъкмо това е… Че не мога да реша.
— Вземете на маслена баня — не е много скъпа и топли добре. „Олео“ на „Калор“ не е лоша…
— Има ли колелца?
— Аа… — поколеба се той, оглеждайки техническото описание. — Механичен термостат, място за прибиране на шнура, степени на мощност, вграден овлажнител, дрън-дрън, колелца! Да, госпожице!
— Супер. Така ще мога да я слагам до леглото си…
— Ъъ… Ако мога да си позволя да кажа… Знаете ли, някое момче също би било добре… В леглото, топли…
— Обаче то няма място за прибиране на шнура…
— А, това не…
Той се усмихна.
Докато вървеше с консултанта към гишето му за гаранционната карта, тя забеляза една изкуствена камина с фалшиви въглени, фалшиви цепеници, фалшиви пламъци и фалшиви стойки за дърва.
— О! А това? Какво е това?
— Електрическа камина, но не ви я препоръчвам, това е шмекерлък…
— Нищо, нищо! Покажете ми я!
Беше Шербън — английски модел. Само те можеха да измислят нещо толкова грозно и кичозно. Съобразно избраната мощност (1000 или 2000 вата) пламъците се изкачваха повече или по-малко. Камий беше на седмото небе.
— Това е гениално, като истинска!
— Видяхте ли цената?
— Не.
— Петстотин трийсет и две евро, това е безумие… Идиотска играчка… Не се оставяйте да ви изиграят…
— Така или иначе, нищо не разбирам от евро…
— Всъщност изобщо не е трудно, трябва да наброите почти три хиляди и петстотин франка за нещо, което ще ви топли по-зле от „Калор“-а, за която ще дадете по-малко от шестстотин франка…
— Искам я.
През устата на това момче говореше здравият разум и нашият щурец затвори очи, протягайки дебитната си карта. Като беше започнала, тя си позволи да поиска и да й доставят стоката. Когато обяви, че живее на седмия етаж без асансьор, жената я погледна накриво и я предупреди, че това ще й струва десет евро отгоре.
— Няма проблем — отговори тя притеснено.
Той беше прав. Въобще не си струваше.
Да, това не си струваше, но мястото, където живееше, изобщо не заслужаваше повече. Петнайсет квадратни метра под покрива, оставаха й само шест, в които да застане права — имаше матрак, сложен направо на земята, мъничка чешмичка в единия ъгъл, приличаща повече на писоар, която й служеше едновременно и за миене, и за къпане. Висока закачалка вместо гардероб и два сложени един върху друг кашона вместо етажерки. Котлонът бе поставен върху туристическа маса. Минихладилникът играеше ролята едновременно на кухненски тезгях, трапезария и ниска масичка. Две табуретки, халоген, малко огледало и още един кашон като кухненски шкаф. Какво друго още? Карираният куфар, в който беше прибрала малкото останали й материали, три картонени папки с рисунки и… Не, това беше всичко. Това представляваше нейното жилище.
Тоалетната в дъното на коридора вдясно беше с клекало, а душът стърчеше над него. Трябваше само да поставя върху дупката мухлясалия решетест капак, предвиден за целта…