— Не знам… Ще трябва да ги сортирам… Не ми се занимава…
— А автопортретите ти?
— Те не се продават.
— С какво се занимаваш по-точно?
— С дреболии…
— Отби ли се на кей „Волтер“?
— Не още.
— Камий?
— Да.
— Няма ли да спреш проклетия сешоар? Да можем да се чуем за малко?
— Бързам.
— С какво точно се занимаваш?
— Моля?
— Как живееш… Как изглеждат нещата в момента?
За да не й се налага никога вече да отговаря на подобни въпроси, Камий се спусна бързо по стълбището на сградата и влезе в първия срещнат фризьорски салон.
14
— Обръснете ме — поиска тя от младежа, който се издигаше над нея в огледалото.
— Моля?
— Бих искала да ми обръснете главата, ако обичате.
— Главата? Нула номер?
— Да.
— Не. Не мога да го направя…
— Да, да, можете. Вземете си машинката за подстригване и давайте.
— Не, тук да не сме в армията. Може да ви подстрижа много късо, но не и нула номер. Това не е в стила на нашия салон… Нали, Карло?
Карло четеше Тиерсе магазен♦ зад касовия апарат.
♦ „Tiercé Magazine“ — списание за конни надбягвания. — Б.пр.
— Какво?
— Тази малка госпожица, тя иска да си обръсне главата…
Оня направи едва доловим жест, с който искаше да каже приблизително: „Не ми пука, току-що загубих десет евро в седмата гонка, така че не ми досаждайте…“
— Пет милиметра…
— Моля?
— Ще ви оставя пет милиметра, иначе няма да посмеете да излезете оттук…
— Имам си шапка.
— Аз пък си имам принципи.
Камий му се усмихна, поклати глава утвърдително и усети стърженето на острието по тила си. Къдрици от косата й започнаха да падат по пода, докато тя оглеждаше получилия се странен образ в огледалото пред себе си. Не можеше да се познае, дори не си спомняше на какво приличаше малко преди това. Не й пукаше. Отсега нататък щеше да й бъде много по-лесно да отиде да си вземе душ на стълбищната площадка, а в случая само това имаше значение.
Тя мълчаливо се обърна към отражението си. „Е? Това ли беше целта? Да се нагласиш така, с риск да погрознееш, да изчезнеш от лицето на земята, само и само да не дължиш никому нищо? Ама не, сериозно? Това ли беше?“
Тя прокара ръка по грапавия си череп и много й се доплака.
— Харесва ли ви?
— Не.
— Аз ви предупредих…
— Знам.
— Ще порасне отново…
— Мислите ли?
— Сигурен съм.
— Още един от вашите принципи…
— Бихте ли ми дали една химикалка?
— Карло?
— Ммм…
— Химикалка за младото момиче…
— Не приемаме чекове за под петнайсет евро…
— Не, не, за друго е…
Камий извади бележника си и нарисува това, което виждаше в огледалото.
Едно плешиво момиче, гледащо сурово, което държи в ръката си молива на сприхав любител на конни надбягвания под развеселения поглед на момче, облегнато на дръжката на метлата си. Тя обърна внимание на възрастта му и стана да плати.
— Това там аз ли съм?
— Да.
— Гледай ти, вие рисувате много добре!
— Опитвам се…
15
Пожарникарят. Не беше същият от миналия път — Ивон щеше да го познае. Той движеше непрекъснато лъжичката из чашата си.
— Много ли е горещо?
— Моля?
— Кафето? Много ли е горещо?
— Не, добре е, благодаря. Добре, но това не е всичко, защото аз ще трябва да си напиша отчета…
Полет се беше отпуснала без сили на другия край на масата. Нямаше да й се размине.
16
— Въшки ли имаше? — попита я Мамаду.
Камий тъкмо си обличаше престилката. Не й се говореше. Усещаше твърде много камъни, студ и чупливост.
— Сърдита ли си?
Тя поклати глава, извади количката си от сервизното помещение с кофите и тръгна към асансьорите.
— На петия ли се качваш?
— Ммм…
— И защо все ти чистиш петия? Това не е нормално! Не трябва да се оставяш да те работят така! Искаш ли да поговоря с шефката! На мен не ми пука да й се развикам, знаеш! О, ама така де! Изобщо не ми дреме!
— Не, благодаря. Петия или някой друг, все ми е едно…
Момичетата не обичаха този етаж, защото там бяха шефовете и така наречените „затворени кабинети“. Другите, „open spaces“, както казваше госпожа Бредар, бяха по-лесни и най-вече по-бързи за чистене. Само трябваше да изпразниш кошчетата за боклук, да подредиш столовете покрай стените и да минеш с прахосмукачката. Можеше дори да не внимаваш особено и да си позволяваш да удряш краката на мебелите, защото те бяха боклуци и никой не ги пазеше.