Тя любезно казваше „да“ на всички, но никого не слушаше. Приготвяше му чаша топло подсладено мляко с малко портокалова есенция, поддържаше му главата, докато пие, и сядаше на стола до леглото. Там, точно до него. Скръстваше ръце, въздишаше и задрямваше с него. Често дори преди него. Това не бе страшно, щом беше там, се търпеше. Вече можеше да си опъне краката…
— Предупреждавам те, че няма вече топла вода… — каза Франк.
— А, това е неприятно… Срам ме е, че ти…
— Ама спри да се извиняваш, по дяволите! Аз го изпразних този бойлер, окей? Аз. Така че не се извинявай!
— Пардон, мислех, че…
— О, ама ставаш досаден… В края на краищата, ако искаш винаги да те тъпчат, това си е твой проблем.
Той излезе от стаята и отиде да си изглади работните дрехи. Трябва задължително да си купи още, защото вече не смогваше да осигури чисти за всички смени. Нямаше време. Все нямаше време. Никога нямаше време да направи каквото и да е, по дяволите!
Разполагаше само с един свободен ден седмично и нямаше намерение да го прекарва в старчески дом на майната си, за да гледа как баба му хленчи и се мъчи!
Другият вече се бе настанил във фотьойла, обграден от прословутите си пергаменти и целия набор от гербове.
— Филибер…
— Моля?
— Слушай… а-а… Извинявам се за одеве, аз… Имам проблеми в момента и съм под пара, разбираш ли… Освен това съм капнал…
— Няма значение…
— Напротив, има значение.
— Това, което има значение, разбираш ли, е да се казва „извини ме“, а не „извинявам се“. Ти не можеш сам себе си да извиниш — от езикова гледна точка не е правилно…
Франк го погледа за известно време, а после тръсна глава:
— Ти наистина си странен тип…
Преди да прекрачи прага, той добави:
— Ей, погледни в хладилника, донесох ти нещо. Вече не помня какво беше… Май патица…
Филибер благодари на въздушното течение, образувало се при излизането на Франк. От антрето се чуваха ругатните му, защото не можеше да си намери ключовете.
Изкара смяната, без да продума. Не се възпротиви, когато шефът дойде да му вземе тенджерата от ръцете, за да се направи на интересен. Стисна зъби, когато му върнаха едно недопечено магре, и изчисти готварската си плоча така, като че искаше да си събере чугунени стърготини.
Кухнята най-сетне се опразни и Франк зачака в един ъгъл аверът му Кермадек да свърши със сортирането на покривките и броенето на салфетките. Когато онзи го забеляза, че седи и прелиства Мото Журнал, го попита с поклащане на брадичката:
— Какво иска майсторът?
Летафие отметна назад глава и сложи палец върху устните си.
— Идвам. Още три нещица и съм на твое разположение…
Те смятаха да обиколят баровете, но Франк беше мъртвопиян още на излизане от втория.
Тази вечер той пак пропадна в дупка, но не тази от детството му. Друга.
18
— Ами добре, аз просто за да се извиня… Така де, за да помоля да…
— Да ме помолиш за какво, момчето ми?
— Ами да ме извините…
— Аз вече ти простих, хайде… Ти не мислеше това, което каза, знам го добре, но все пак е хубаво да внимаваш… Знаеш ли, трябва да уважаваш повече онези, които се отнасят прилично с теб… Когато започнеш да остаряваш, ще разбереш, че няма толкова много такива…
— Знаете ли, мислих за вчерашния ни разговор и макар че това ми изгаря устата, докато го казвам, много добре знам, че вие сте права…
— Разбира се, че съм права… Много добре познавам старите хора, по цял ден ги гледам наоколо…
— Тогава ъъ…
— Какво?
— Проблемът е, че нямам време да се занимавам с това, искам да кажа, да намеря място и всичко останало…
— Искаш аз да се заема, така ли?
— Мога да ви платя за отделеното време, знаете…
— Не почвай пак да ме обиждаш, младежо, аз ще ти помогна, но ти ще трябва да й съобщиш. Ти ще трябва да й обясниш положението…
— Ще дойдете ли с мен?
— Може, щом желаеш, но трябва да знаеш, че тя е съвършено наясно с моето мнение… Откога й приказвам…
— Трябва да й намерим нещо много добро, нали? Хубава стая и най-вече да има голям парк…
— Това е много скъпо, със сигурност е скъпо…