— Аз ще го намеря!
— Но той не бива да бъде обезпокояван, ей… Той работи много, знаете…
— Да, Полет, знам. Ще му оставя съобщение. Знаете как е днес… Всички хлапета имат мобилни телефони… Тях сега вече никой не ги безпокои…
— Ще му кажете, че… че аз… че…
Старата жена се задави.
Когато колата се заизкачва по баира към болницата, Полет Летафие прошепна през сълзи: „Градината ми… Къщата ми… Върнете ме в моята къща, моля ви…“
Ивон и младият санитар вече бяха станали.
4
— Кога за последен път сте имали менструация?
Тя вече се бореше с крачолите на дънките си зад паравана. И въздъхна. Знаеше, че щеше да й зададе този въпрос. Сигурна беше. Все пак очакваше всичко това… Беше си прибрала косите с много тежка сребърна шнола и се бе качила на тази тъпа теглилка със стиснати юмруци и възможно най-напомпана. Дори подскочи леко, за да отмести стрелката… но не, това не се оказа достатъчно и щеше да си получи полагащия й се урок по самочувствие…
Беше го разбрала по веждата му, когато одеве калцираше корема й. Ребрата, твърде щръкналите хълбоци, смешните гърди и слабите й крака — всичко това го притесняваше.
Тя спокойно си дозакопча колана. Този път нямаше от какво да се страхува. Беше в лекарския кабинет към работата, а не в училищния. Следват задължителните приказки и после е навън.
— Е?
Тя вече седеше срещу него и му се усмихваше.
Това беше нейното смъртоносно средство, скритото оръжие, малкият тайнствен номер. Да се усмихнеш на събеседник, който те притеснява — още не е открит друг по-добър начин да смениш темата. Уви, този тип беше минал през същата школа… Той беше подпрял лакти, скръстил ръце и отгоре на всичко се усмихваше обезоръжаващо.
Налагаше се да отговори. Впрочем трябваше да го заподозре — той беше симпатичен и тя не можа да си попречи да не притвори очи, когато сложи ръце на корема й…
— Е? Без послъгване, нали? Иначе предпочитам да не ми отговаряте.
— Отдавна…
— Очевидно — намръщи се той, — очевидно… Четирийсет и осем кила на метър и седемдесет и три… Както е тръгнало, скоро ще минавате между лепилото и хартията…
— Каква хартия? — попита тя наивно.
— Ами… на афиша…
— А-а! На афиша! Извинете ме, не знаех този израз…
Той се накани да отговори нещо, но се отказа. Наведе се с въздишка да вземе рецепта и я погледна отново право в очите.
— Не се ли храните?
— Разбира се, че се храня!
Изведнъж я обзе голяма умора. Беше й дошло до гуша от всички тези разисквания за килограмите, писнало й беше. Скоро щяха да станат двайсет и седем години, откак я занимаваха с това. Не може ли да си говорят за нещо друго? Тя беше там, по дяволите! Беше жива. Съвсем жива. Също толкова дейна като другите. Също толкова весела, тъжна и смела, също толкова чувствителна и също толкова безнадежден случай като всяко друго момиче. Там вътре имаше някой! Имаше някой…
За бога, не можеше ли поне днес да й говорят за нещо друго?
— Съгласна сте, нали? Четирийсет и осем кила, това не е особено много като тегло…
— Да — съгласи се тя победена, — да… Съгласна съм… Отдавна не съм спадала толкова много… Аз…
— Вие?
— Не. Нищо.
— Кажете.
— Аз… Имала съм и по-бляскави моменти, мисля…
Той не реагира.
— Ще попълните ли удостоверението ми?
— Да, да, ще го направя — отговори той, отърсвайки се. — А-а… Каква беше тази фирма?
— Коя?
— Тази, заради която сме тук, вашата така да се каже…
— „Туклиин“.
— Моля?
— „Туклиин“.
— Т главно, — у-к-л-и-н — произнесе по букви той.
— Не, к-л-и-и-н — поправи го тя. — Знам, не е много логично, щеше да е по-правилно „Тупропр“♦, но мисля, че те много обичат този янки щрих, разбирате ли… Това звучи по-професионално, по-… като „уъндърфул дрийм тийм“…
♦ „Тупропр“ — така звучи „почистено“ на френски, докато в „Туклиин“ са комбинирани френска и английска дума. — Б.пр.
Той не можеше да разбере.
— Какво представлява по-точно?
— Моля?
— Тази фирма?
Тя се облегна назад, протегна ръце нагоре и с глас на стюардеса в самолет започна да изрежда по възможно най-сериозния начин в какво се заключаваха новите и задължения:
— Туклиин, госпожи и господа, отговаря на всичките ви изисквания по отношение на чистотата. Частни домове, работни офис помещения, профсъюзи, кабинети, агенции, болници, жилища, сгради или ателиета — Туклиин е тук, за да удовлетвори желанията ви. Туклиин подрежда, Туклиин почиства, Туклиин мете, Туклиин аспирира, Туклиин лъска, Туклиин търка, Туклиин дезинфекцира, Туклиин кара да блести, Туклиин разкрасява, Туклиин пречиства и Туклиин обезмирисява. Работим в удобни за вас часове. Гъвкавост. Дискретност. Изрядна работа и ниски цени. Туклиин — професионалисти на вашите услуги!