— Защото има прекалено много работа ли?
— Не, истината е, че той не работи в понеделник… Не знам какво прави… Тръгва доста рано сутринта и винаги се връща в ужасно настроение…
Семейни проблеми, смятам… Ето, сипете си, докато е топла…
— Ъъ… Какво е това?
— Супа.
— Така ли! — учуди се Камий, опитвайки се да разбърка странната кашица.
— Супа по моя рецепта… Нещо като борш, ако предпочитате…
— Ааа… Чудесно… — отвърна тя засмяно.
Това също беше изнервящо.
Втора част
1
— Можеш ли да отделиш две минути? Трябва да си поговорим…
Филибер винаги пиеше шоколад на закуска и удоволствието му се състоеше в това да изключи газта точно преди млякото да прелее. Това беше повече от ритуал или мания, това бе неговата мъничка всекидневна победа. Неговият подвиг, невидимият му триумф. Млякото спадаше и денят можеше да започне — той владееше положението.
Ала тази сутрин смутен, дори уплашен от тона на своя съквартирант, той сбърка горелката. Млякото се надигна и стаята внезапно се изпълни с неприятна миризма на изгоряло.
— Моля?
— Налага се да поговорим.
— Да поговорим — отвърна спокойно Филибер, докато накисваше тенджерата. — Слушам те…
— Тя за колко време е тук?
— Какво каза?
— О, не хитрувай? Твоята мишка? Тя за колко време е тук?
— За толкова, колкото пожелае…
— Падаш си по нея, това ли е?
— Не.
— Лъжец. Ясна ми е игричката ти… Твоите добри обноски, аристократичната външност и всичко останало…
— Ревнуваш ли?
— Егати, не! Само това липсваше! Аз да ревнувам заради купчина кокали? Ей, тука да не пише абат Пиер♦! — възмутено издума Франк, посочвайки челото си.
♦ Абат Пиер — нарицателно за духовно лице, занимаващо се с благотворителна дейност. — Б.пр.
— Не заради мен, а заради нея. Може би ти е станало малко тясно тук и не желаеш да преместиш чашката с четката си за зъби няколко сантиметра по-надясно?
— Ето на, веднага… Големите фрази… Всеки път като си отвориш устата, имам чувството, че думите ти трябва да останат завинаги записани някъде, толкова красиво звучат…
— …
— Чакай, чакай, знам, че си си у дома, много добре го знам, хайде… Не е в това проблемът. Каниш, когото си поискаш, приемаш да живее, когото си решиш, дори можеш да отвориш ресторант за бедни през зимата, ако ти харесва… Аз не знам и не ми е работа… Мисля, че се разбирахме добре двамата, а?
— Наистина ли?
— Да, така смятам. Съгласен съм, характера ми си го бива, а ти си имаш своите глупави фиксидеи, разни нещица там, натрапчиви смущения, но в общи линии до днес всичко беше наред…
— И защо нещата ще се променят?
— Уф… Ясно е, че ти не познаваш мацките… Обърни внимание, не го казвам, за да те нараня, нали? Но това си е така… Слагаш някъде едно момиче и веднага всичко се обръща нагоре с краката, старче… Всичко се усложнява, става гадно и дори най-добрите приятели в края на краищата се скарват, знаеш… Защо се подхилваш?
— Защото се изразяваш като… Като някой каубой… Не знаех, че съм ти бил… приятел.
— Окей, отказвам се. Само мисля, че можеше първо да ми кажеш, това е.
— Щях да ти кажа.
— Кога?
— Ето сега, на закуска, ако ти ми беше дал възможност да си я приготвя…
— Извинявам се… Всъщност не, по дяволите, не мога да извиня сам себе си, нали?
— Точно така.
— Отиваш на бачкане, нали?
— Да.
— И аз. Хайде да тръгнем заедно. Ще те почерпя един шоколад долу…
Когато вече бяха в двора, Франк изстреля последния си патрон:
— Освен това дори не знаем коя е… Откъде се появи това момиче…
— Ще ти покажа откъде… Ела с мен!
— Тц… Не разчитай, че ще изпраскам пеша седемте етажа…
— Да, да. Разчитам на теб точно сега. Хайде да вървим!
Откакто се познаваха, Филибер за първи път искаше нещо от него. Франк помърмори още малко, но го последва по служебното стълбище.
— Егати, колко е студено тука вътре!
— Това не е нищо… Чакай да стигнем под покрива…
Филибер отвори катинара и бутна вратата.
Няколко секунди Франк не продума.
— Тук ли живее?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Ела, ще ти покажа още нещо…
Той го заведе в дъното на коридора, ритна една друга разхлопана врата и добави:
— Банята й… Там долу е тоалетната, а отгоре — душът… Признай, че е находчиво…
Мълчаливо се върнаха по стълбите.
Франк си възвърна възможността да говори едва след третото кафе: