Ей така.
Без причина. За себе си. За удоволствие.
Имаше си нов скицник и го беше опитомила, започвайки да описва всичко, което я заобикаляше: камината, мотивите по тапетите, резето на прозореца, глупавите усмивки на Сами и Скубиду♦, рамките, картините, брошката на старата дама и строгия редингот на господина. Натюрморт с нейните дрехи и катарамата на колана й, която се влачеше по земята, облаците, следата от самолет, върховете на дърветата зад железата на балкона и автопортрет в леглото й.
♦ Сами и Скубиду — популярни анимационни герои. — Б.пр.
Заради петната по огледалото и късата коса се оприличаваше на момче, прекарало варицела…
Камий рисуваше пак така леко, както дишаше. Обръщаше страниците, без да се замисля, и спираше само за да сипе малко туш в купичката и да зареди помпичката на писалката си. Не се беше чувствала толкова спокойна и толкова жива, толкова истинска от години…
А това, което най-много й допадаше, беше поведението на Филибер. Той толкова се вживяваше в историите си и лицето му внезапно ставаше тъй изразително, разгорещено или покрусено (ах, тази бедна Мария-Антоанета…), че тя му поиска разрешение да го скицира.
Той, разбира се, помънка малко, колкото да не е без хич, а после светкавично забрави за движещото се по хартията перо.
Понякога беше това:
Но когато се влюбваше, госпожа Д’Етамп не приличаше на госпожа Дьо Шатобриан. Флиртът изобщо не й беше достатъчен. Мечтаеше най-вече тя и семейството й да получат привилегии. Ала имаше трийсет братя и сестри… Тогава смело се захвана за работа.
…………
Беше достатъчно ловка, че да съумее да се възползва от всички възможности за почивка, които й се предоставяха, за да си поеме дъх между две прегръдки, и да изтръгва от задоволения и задъхан крал назначенията и повишенията, които желаеше.
…………
Накрая на всички от семейство Писльо бяха осигурени важни длъжности, и то обикновено свързани с църквата, защото любовницата на краля беше „вярваща“…
…………
Антоан Сеген, чичо й по майчина линия, стана абат на Фльори сюр Лоар, Орлеански епископ, кардинал и най-накрая архиепископ на Тулуза. Вторият й брат, Шарл дьо Писльо, получи абатството на Бургьой и епископството на Кондом…
Той вдигаше глава.
— На Кондом… Признайте, че това е смешно…
И Камий бързаше да регистрира точно тази усмивка, това забавно възхищение на момче, което проучваше френската история така, както други се вживяваха в порносписание.
Или пък това:
… затворите вече не бяха достатъчни и всемогъщият самодържец Карие, заобиколен от достойни за него съратници, откри нови тъмници и реквизира корабите в пристанището. Скоро тифът щеше да причини смъртта на хиляди създания, затворени в ужасяващи условия. Тъй като гилотината не работеше достатъчно бързо, самовластният управник заповяда да бъдат разстреляни хиляди затворници и прибави към изпълняващия екзекуциите взвод „корпус за погребения“. После, тъй като в града продължаваха да прииждат затворници, той измисли удавянето.
…………
От своя страна бригадният генерал Вестерман пише: „Вече няма Вандея, граждани на републиката“. Умря от нашите саби заедно с жените и децата си. Аз го погребах в блатата и горите на Савне. Следвайки заповедите, които ми дадохте, смачках децата с конските копита и избих жените, които поне няма да раждат вече разбойници. Не мога да бъда упрекнат, че съм хвърлил в затвора и един човек.
В този момент нямаше друго за рисуване, освен една сянка, преминала по изкривеното му лице.
— Рисувате или ме слушате?
— Слушам ви, рисувайки…
— Този Вестерман тук… Това чудовище, което е служило на прекрасната си, чисто нова родина толкова усърдно, е, добре, можете ли да повярвате, че ще бъде заловен с Дантон няколко месеца по-късно и обезглавен заедно с него…
— Защо?
— Обвинен е в малодушие… Бил умерен…
А друг път Филибер я молеше за разрешение да седне в дълбокото кресло до леглото й и всеки си четеше мълчаливо.
— Филибер?
— Ммм…
— Пощенските картички?
— Да…
— Дълго ли ще продължава?
— Моля?
— Защо не работите това, което ви влече? Защо не се опитате да станете историк или преподавател? Ще имате възможност да се потапяте във всички тези книги в работно време и дори ще ви плащат да го правите!
Той остави четивото си върху изтърканото кадифе на костеливите си колене и свали очилата, за да разтрие очи.