— Джейми, искам да завиеш наляво на следващия светофар, да пресечеш магистралата и да завиеш пак наляво на следващата възможна, така ще се върнем обратно.
На момичето обяснява:
— По този път е по-красиво.
Мисли на глас:
— Искате ли да ви разкажа за колата, която не притежавам? Има множество ключалки. Тези японци живеят един върху друг и са луди на тема ключалки. Не се заблуждавайте, и ние сме тръгнали натам. Аз няма да съм жив да го видя, но вие ще сте. Когато бях дете, никой не заключваше къщата си, а сега всички го правят, с изключение на лудата ми жена. Ако случайно заключи вратата, ще изгуби ключа. Една от причините да искам да отида в Япония — „Тойота“ кани някои от представителите си, но на мен ми трябва по-голям оборот — е, за да видя как се заключва хартиена къща. Поне. Не можеш да издърпаш ключа от стартера, без да отпуснеш този лост тук. Багажникът отзад се отваря с този лост. За ключалката на бензиновата капачка вече ви казах. Чухте ли за онази жена в Ардмор тази седмица, която се прередила на опашката за бензин и човекът зад нея толкова побеснял, че свалил капачката си за резервоара и я сложил на нейния резервоар така, че когато дошъл редът й, не могла да си го отключи. Наложило се да я избутат от колонката. Така й се пада, ако питате мен.
Те направиха двата леви завоя и сега се носят по пътя, а отстрани полето стига чак до банкета и можеха да се видят обърнатите от ралото блестящи червени буци пръст. Сградите на фирмите — „Лоунмоуърс Шарпент“, „Па“, „Дъч Куилтс“ — сякаш са били построени в някой по-ранен век от онези по шосе 111, което продължава успоредно по пътя им. Между пощенските кутии със сърцевидна или шестоъгълна форма върховете на фия са покрити с лилави цветове. Сивите като слон бензинови танкери на Брюър се издигат по гребена на хълма, ръждивата земя се подрежда в стройни редици, докато изкачват Маунт Джъдж, и я размазват по пътя. Заека се осмелява да попита момичето:
— Оттук ли сте?
— По-скоро от Галилий. Майка ми има ферма.
„А майка ти Рут ли се казва?“ — иска да я запита Хари, но се сдържа, за да не я стресне и да развали трепета на въодушевлението, на неизпробваната възможност. Опитва се да открадне още един поглед към нея, да види дали бялата й кожа е огледална и дали невинното синьо в очите й е негово, но тялото му и тясната кола му пречат. Вместо това пита момчето:
— Следиш ли мачовете на Филаделфия, Джейми? Какво ще кажеш за загубата снощи? Бова рядко допуска подобни грешки.
— Бова, онзи с голямата заплата ли беше?
Хари ще се почувства значително по-добре, когато си вземе тойотата от ръцете на този кретен. Чувства как гумите свирят при всеки завой и как изненадващата тайна се разлива в него, кръг след кръг, подобно на семе: семе, което незабелязано попада в земята и когато се захване, не може да спре да расте, да изпълва формата, за която е програмирано да следва съдбата си, неизбежна като смъртта и също толкова оформена.
— Мисля, че имаш предвид Роуз — отговаря той. — И той не помогна кой знае колко. Тази година няма да ходят никъде, избраха отбора на Питсбърг. „Пирати“ или „Мечове“, винаги побеждават. Завий наляво при жълтото ограничение. Ще ни отведе точно през шосе 111 и след това излизаш на задната страна на двора. Какво е твоето мнение?
В профил момчето има ориенталски вид — между червеното му ухо и червения му нос има голямо разстояние, блясъкът на подпухналите му очи не издава нищо. Хари винаги е смятал, че хората, които си изкарват прехраната от калта, са злобни. Джейми заявява:
— Както казах, ние просто разглеждахме. Тази кола е доста малка, но може би просто не съм свикнал с нея.
— Искате ли да пробвате королата? Отвътре прилича на палат, след като си бил в една от тези, въпреки че на външен вид не изглежда така, защото е само два сантиметра по-широка и пет сантиметра по-дълга.
Сам се чуди как сантиметрите се ронят от устата му. След пет години с тези коли току-виж започнал да говори на японски.
— Но ще трябва да свикнеш — казва на Джейми — с по-ниската скорост. Старите лодки сдават багажа. Хората ги продават, а ние не можем да ги препродадем. Почти половината ги продаваме на едро, а от тях правят сандъчета за цветя по первазите на прозорците. Петстотинте кинта отстъпка, които ще ти направя за твоята, са само от учтивост, вярвай ми. Обичаме да подпомагаме младите. Мисля, че този свят отива по дяволите, щом една млада двойка като вас не може да си позволи да си купи кола или къща. Щом човек не може да си стъпи на краката, па макар и на дъното на така устроеното общество, хората ще загубят вяра в системата. Шейсетте са нищо в сравнение с това, което ни предстои, ако нещата не почнат да се подобряват.