Чакълът в двора хрущи под гумите на колата. Паркират на предишното място на королата и момчето не може да намери бутона, за да измъкне ключа. Хари му го показва отново. Момичето се навежда напред нетърпеливо да се измъкне и дъхът му раздвижва безцветните косъмчета по китката на Хари. Слизайки от колата, той усеща, че ризата е залепнала на раменете му. Тримата бавно се изправят. Слънцето е все още силно, но високо в небето няколко слоести облака хвърлят сянка на съмнение относно играта на голф през утрешния ден.
— Добре караш — казва той на Джейми, изоставил надеждата за продажба. — Ела за минутка вътре и ще ти дам да прочетеш нещо.
В автосалона слънцето прониква през хартиения плакат, през който на обратно прозира надписът НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ. Ставрос не се вижда никъде. Хари дава на момчето визитката си с надпис ГЛАВЕН и го моли да се разпише в клиентската книга.
— Както казах… — започва момчето.
Заека вече губи търпение:
— Това не те обвързва с нищо! Просто „Тойота“ ще ти изпратят пощенска картичка за Коледа. Дай, аз ще го напиша вместо теб. Собствено име Джеймс?
— Нунемахер — отговаря момчето предпазливо и му го диктува буква по буква. — Р. Д. Номер 2, Галилий.
Почеркът на Хари се е развалил през годините, дългата му ръка се движи рязко, но все още не е достатъчно дълга, за да не вижда какво пише. Има очила за четене, но от суета никога не ги носи пред хората.
— Готово — казва и небрежно се обръща към момичето: — Е, млада госпожице, а вие? Същото име ли?
— О, не — засмива се тя. — Аз не ви трябвам.
В хладните й скучаещи очи проблясва дързост. Типично по женски тя се измъква, увърта. Когато погледът й се среща с неговия, от долните й ресници и сенките от недоспиване под очите й лъха сексапил. Носът й е леко чип.
— Джейми ми е съсед, аз дойдох с него да се повозя. Щях да си търся лятна рокля в магазина на „Крол“, ако останеше време.
Нещо отдавна погребано се отразява в светлината. Днес слънчевите лъчи са плъзнали към рафта, където трофеите на „Спрингър Мотърс“ очакват да бъдат раздадени, овалните релефни украшения блещукат върху безтегловните си метално бели повърхности. Задръж си името, малка курво, още живеем в свободна страна. Но той й дава своето. Взела е визитката му от големите червени ръце на Джейми и очите й, по детински озарени, поглеждат от картичката към него и после към насрещната стена, където потъмнелите от времето стари изрезки от вестници продължават да жълтеят. Пита го:
— Били ли сте някога известен баскетболист?
Не е толкова лесно да отговори на този въпрос, беше толкова отдавна. Казва й:
— Някъде през средновековието. Защо питаш, чувала ли си името ми?
— А, не — весело излъгва тази посетителка за изгубеното време. — Просто така изглеждате.
След като си тръгват в подскачащия кънтри скуеър, Хари се запътва към тоалетната покрай кабинета на Милдред Круст и по коридора с матови стъкла, където среща Чарли, който се връща, след като е заключил отзад. Пак има дребни кражби и мистериозни несъответствия в процентите. Парите са като вода в спукана кофа: започват да изтичат веднага, след като си ги налял там.
— К’во мислиш за момичето? — Хари пита другия мъж, когато се връщат в салона.
— С тези очи вече не виждам момичетата. Дори да ги виждах, в моето състояние не мога да направя нищо по въпроса. Изглеждаше ми едра и тъпа. Дълги крака.
— Не толкова тъпа, колкото оня мухльо с нея — отбелязва Заека. — Боже, като гледа човек в какво се забъркват някои момичета, му иде да заплаче.
Тъмните вежди на Ставрос се повдигат:
— Мислиш ли? Някои смятат, че е точно обратното — казва и се захваща с документите на бюрото си. — Мани говори ли с теб за онова торино, което си взел за продажба?
Мани е началник на сервиз, нисък приведен човечец с черни точки по носа, като че ли рови с него из ежедневната мръсотия. Той естествено не одобрява Хари, който се мотае на слънце в изложбения автосалон и приема коли за продажба благодарение на брака си с щерката на Спрингър.
— Каза ми, че предницата не е регулирана.
— Сега наистина смята, че трябва да се оправят клапаните. Освен това мисли, че собственикът е превъртял километража.
— Какво можех да направя, човекът държеше книжката в ръка, не можех да му дам по-малко от стойността в нея. Ако не им дам това, което пише там, „Дайфендорфер“ или „Пайк Порше“ със сигурност ще го направят.