— Трябваше да оставиш Мани да я прегледа, само с един поглед щеше да разбере, че е удряна. А ако беше видял маймунския номер с километража, сега оня имаше да се оправдава.
— Не може ли да сложи нещо тежко на предните гуми, за да укроти вибрациите?
Ставрос търпеливо скръсти ръце върху маслиненозеленото си бюро:
— Въпрос на добра воля. Клиентът, на когото шитнеш това торино, никога няма да се върне, обещавам ти.
— Тогава какво предлагаш?
— Продай го на по-ниска цена на „Форд“ в Потсвил. Изкарай девет тлъсти стотачки от тази продажба и можеш да си позволиш да загубиш двеста кинта, вместо да караш Мани да я поправя. Той трябва да маркира частите си, за да предпази собствения си отдел, а когато частите са на „Форд“, те вече са маркирани. В Потсвил ще ги замажат с восък и ще ощастливят някое хлапе за през лятото.
— Звучи добре. — Заека иска да излезе навън, да се разхожда из вечерния въздух и да мечтае за дъщеря си. — Ако питате мен — казва той на Чарли, — трябва да продаваме американските коли на едро в момента, в който пристигнат тук. Никой не ги иска, освен черните и мексиканците, но дори и те ще се осъзнаят някой ден.
Другият мъж не е съгласен:
— Пак можеш да правиш бизнес с употребявани коли, ако ги подбираш. Фред казваше, че всяка кола си има купувач някъде, но не трябва да даваш за една замяна повече, отколкото би платил за колата в брой. Все пак това са пари в кеш, нали? Бройката е кеш, въпреки че не продаваш марули. — Той накланя стола си назад, плъзвайки длани по бюрото. — Когато дойдох на работа при Фред Спрингър през шейсет и трета, продавахме само употребявани американски коли, но пък тогава тук все още нямаше чужди марки. Колите идваха от улицата, ние ги пребоядисвахме, постягахме ги и никой производител не ни казваше на какви цени да ги продаваме. Пишехме цената с пяна за бръснене на предното стъкло и ако никой не я купеше за една седмица, я изтривахме и пишехме друга. Без мито за внос, без обезценяване на валутата, чиста работа.
Спомени. Тъжно е да гледаш как разяждат мозъка на Чарли. Хари уважително изчаква настроението му да се промени и изненадващо го пита:
— Чарли, ако имах дъщеря, как мислиш, че щеше да изглежда?
— Грозна. Като заека Бъгс Бъни.
— Щеше да е забавно да имам дъщеря, не мислиш ли?
— Съмнявам се. — Ставрос повдига дланите си и столът пада на предните си крака. — Имаш ли новини от Нелсън?
Хари рязко се обръща:
— Слава богу, не. Хлапето изобщо не пише. Последното, което чухме от него, беше, че щял да прекара лятото в Колорадо с някакво момиче, което забърсал.
Нелсън посещава колеж в Кент, Охайо, с кратки прекъсвания и му остава още една година до завършването, въпреки че миналия октомври стана на двайсет и две.
— Какво момиче?
— Един Господ знае, вече не ги броя. Всяка е по-странна от предишната. Една даже беше алкохоличка. Друга гледаше на карти. Май беше и вегетарианка, но може да е била някоя друга. Имам чувството, че ги избира такива, за да ме дразни.
— Не се отказвай от хлапето. Ти си всичко, което има.
— Господи, каква мисъл!
— Тръгвай си, аз ще довърша нещо тук и ще заключа.
— Добре, отивам да видя какво е изгорила Дженис за вечеря. Искаш ли да дойдеш да си опиташ късмета? Ще се радва да те види.
— Благодаря, но manna mou ме чака. — Майка му, самата тя вече грохнала, сега живее с Чарли в жилището му на Айзенхауер авеню и това е още едно общо нещо между тях, тъй като Хари живее с тъща си.
— Добре, пази се, Чарли. Ще се видим в понеделник на миенето.
— И ти се пази, приятел.
Навън денят все още е с цвета на старо злато като дългия живот на Хари. Той е виждал толкова лета да идват и да си отиват, че началото и краят им се сливаха, въпреки че още не знаеше имената на плевелите, които цъфтяха един след друг през целия сезон, нито пък на насекомите, които също се появяваха, ядяха и загиваха в точно определен ред. Знае, че през юни учениците излизат във ваканция и игрищата отварят, и че ако си мъж, непрекъснато трябва да подрязваш тревата, а ако си дете, можеш да си играеш навън, докато чиниите за вечеря потропват в меко осветените родни кухни, и да гледаш как луната наднича над рамото ти от все още синьото небе, а някакво сребристо петно от млечка мистериозно се е появило на коляното ти. Късмет. Продажбите на коли нарастват през юни. За дилър като Хари, който продава по триста коли годишно, това означаваше двайсет и пет повече, като двайсет и една вече бяха уговорени, а шест предстоеше да се продадат през близките няколко дни. Средно осемстотин брутна печалба по двайсет и пет е равно на двайсет хилядарки, минус двайсет и петте процента компенсация на продавачите, заплати и премии, остават петнайсет хилядарки, минус между осем и десет за заплатите на онези малки сладурани, които идват и си отиват в счетоводството, една от тях се казва Киси — полякиня, преди няколко дни стигнаха дори до потъркване на интимните части и се облекчиха в онзи коридор, и наема, който „Спрингър Мотърс“ си плаща сам на себе си. Старият Спрингър не искаше да притежава нещо, което банките могат да притежават, но дори и той в крайна сметка трябваше да плати ипотеката. Господи, в наши дни лихвените проценти убиват всеки, решил да се захване с нещо, и финансовата двойна лихва, която „Брюър Тръст“ искат от години, и срещу тези дванайсет процента трябва да изчислиш два или три процента изгубени резерви. Никой не е склонен да го нарече възвръщаемост, данъчните го смятат за облагаеми доходи. Поддръжката на електричеството, която „Сън 2001 Диагностик Компютър Мани“ искат, ще глътне доста, а електрическите инструменти вече не могат да завинтят и един болт, вече имат нужда от пневматични рррррррт; и тая жега, слава богу, няколко месеца отсрочка. Шибаните араби ни избиват, а мъжете отказват да носят пуловери под палтата си. Младите механици са най-зле, казват, че не чувстват нищо с върховете на пръстите си, а здравната застраховка е убийствена и болниците поддържат живи хора, които всъщност вече са умрели, като че ли играят някаква игра за сметка на програмата за здравно осигуряване „Медикейд“ и рекламата. Често се чуди каква е ползата от това правило, за което някъде прочете, за един и половина процента от брутните продажби, но ако погледнеш на страницата на авто продажбите в неделния вестник, никога не виждаш подобна бъркотия, а изрядно изредени цени и сянката на дилъра. И както старият Спрингър каза, човекът, който става известен в Ротари Клуб и в ресторантите в центъра и голф клуба, наистина трябва да може да изкара всичко това като бизнес разходи — четиристотин седемдесетте и пет кинта, които си плаща всяка седмица, не се броят, както и костюмите, с които изглежда представителен и които си купува четири-пет пъти годишно, и то вече не от „Крол“ — не харесва продавача, защото изкара талията му прекалено широка! Уеб Мълкет знае едно малко магазинче на Пайн стрийт, където дрехите са като ръчно ушити. След това идват данъците за недвижимо имущество, а хлапетата продължават да хвърлят камъни и да стрелят с прашки по стъклените витрини отвън, трябва пак да минем на дървени табели, но националното представителство на „Тойота“ си има своите изисквания. Какъв е той, да кажем деветмесечни общи разходи, постоянни и непостоянни, остават четири чиста печалба, извади още хиляда от тях за инфлация и дребни кражби и пак ти остават три; хиляда и петстотин за мама Спрингър и хиляда и петстотин за Дженис и него плюс двете хиляди заплата, когато бедният му мъртъв баща ходеше до печатницата в седем и петнайсет всяка сутрин за четирийсет долара седмично и това не се смяташе за лоша заплата по онова време. Хари се чуди какво ли щеше да си помисли баща му, ако можеше да го види сега богат.