— Ще ми се да го възприемах като забавен — казва Пеги, издигайки гласа си над смеха, — но за мен въпросите, които той стъпква, са дяволски сериозни.
Синди Мъркет неочаквано проговаря:
— Той е бил свещеник в комунистическа държава. Свикнал е да взима твърдо становище. Какво толкова те обижда, Пеги, след като не си католичка и не е необходимо да се вслушваш в него?
Думите й са придружени от всеобщо мълчание, тъй като всички очакват, че Фознахтови знаят, че допреди да се омъжи за Уеб, Синди е била католичка.
Пеги вече го усеща, но като бяла тъжна юница, втурнала се в една посока, не може да се обърне в обратната.
— Католичка ли си? — пита директно.
Синди повдига брадичка, не е свикнала да бъде център на вниманието, бебето в тяхната група:
— Така съм била възпитана — отговаря.
— Както и снаха ми, както се оказа — престрашава се Хари.
Забавлява го самата представа, че има снаха, нов клон на дървото на неговото богатство. А и се надява да ги разсее. Ненавижда да гледа как се карат жени, а тези конкретно би искал да измъкне от неловката ситуация. Синди излиза от онзи басейн като мокър сън, а Пеги някога бе достатъчно мила да се чука с него, когато бе имал проблеми.
Но не успява да разсее никого.
— След като се ожених за разведен мъж — обяснява равно Синди на другата жена, — вече не можех да приемам причастието. Но все още понякога ходя на литургия. Все още вярвам. — Гласът й омеква, когато изрича това, тъй като тя е домакинята, нищо, че е по-млада.
— А използваш ли противозачатъчни средства? — пита Пеги.
Върнете се обратно в нищожеството си, Фознахтови. Хари е доволен, харесва малката си компания такава каквато е.
Синди се поколебава. Би могла да се държи като малко момиченце, да се разкикоти и да избегне въпроса или пък да остане неподвижно, изразявайки достойнство. Усмихнато, със съвсем лек израз на достойнство, тя казва:
— Не съм убедена, че това те засяга.
— Нито пък и папата, това ми е мисълта! — Гласът на Пеги звучи триумфално, но дори и тя със сигурност усеща, че започва да губи битката. Втори път няма да бъде поканена в тази къща.
Уеб, вечният джентълмен, кацва на страничната облегалка на фотьойла, в който се е настанила тромавата Пеги като анти папистка, и се навежда ловко, за да каже единствено на гостенката си:
— Мисля, че доколкото разбирам, Синди иска да каже, че Йоан Павел Втори адресира доктриналните въпроси към събратята си католици и същевременно изразява добрата си воля към всички американци.
— Що се отнася до мен, може да си запази добрата воля заедно с доктрината — заявява Пеги, опитвайки се да млъкне, но безуспешно.
Заека си спомня как при допир зърната на гърдите й бяха като бонбони и колко тъжен му се беше сторил навремето, преди десет години, фактът, че бе станала добра в чукането, след като Оли я беше напуснал.
Сега Синди леко напада:
— Но той вижда проблемите, пред които е изправена църквата след втората Ватикана. Свещениците…
— Църквата има проблеми, защото е паметник на лъжата, ръководен от шепа престарели шовинисти, които нищичко не знаят. Съжалявам — изрича Пеги, — говоря твърде много.
— Е, това е Америка — обажда се Хари, донякъде притичвайки й се на помощ. — Хайде да си го изкараме един на друг. Днес се сбогувах с единствения си приятел, когото имах — Чарли Ставрос.
Дженис казва:
— О, Хари! — Но никой друг не коментира думите му. Мъжете би трябвало да кажат, че те са негови приятели.
Уеб Мъркет накланя глава, а веждите му се повдигат в посока на Рони и Оли:
— Някой от вас видя ли днес във вестника къде най-после си е купил къща Никсън в Манхатън? Точно до Дейвид Рокфелер. Не съм особено голям почитател на лукавия Дик, но трябва да кажа, че начинът, по който не му позволиха да се обзаведе с апартаменти в един голям град, е позор за конституцията.
— Ако казваше истината право в очите — започва Рони, — всички граждански права…
— А как би ти се харесало на теб — чувства се длъжна да каже Пеги Фознахт, — ако куп агенти на тайните служби ти проверяват дамската чанта всеки път, като се върнеш от магазина?