— Нещо като социална осигуровка.
— Хиляди пъти по-добро. Социалното осигуряване вече е само малка част от ползата на свободните предприемачи; няма да видиш и цент от това, което влагаш. Според пенсионния проект до седем хиляди и петстотин долара не подлежат на данъчно облагане всяка година; просто ги заделяш настрани с наша помощ. Обичайното ни предложение е в зависимост от обстоятелствата — колко хора зависят от твоите доходи?
— Двама, ако броим жена ми. Синът ми Били завърши колеж и е в Масачузетс, следва специализирана стоматология.
Рони подсвирва:
— Братле, ти си умен. Ограничил си се до едно дете. Аз се натоварих с три. Едва през последните години се чувствам по-свободен. Голямото ми момче Алекс се е захванал с електроника, но средният — Джорджи, от самото начало трябваше да ходи в специално училище. Дислексия. Никога не бях чувал за това, но сега, казвам ти, вече знам всичко. Не можеше да проумее нищичко от какъвто и да било писмен текст, а изобщо не си личи, когато говори. Със сигурност може да ме надговори в тази работа, но той не го вижда. Иска да бъде художник, представяш ли си? Там няма пари, Оли, ти го знаеш по-добре от мен. Но дори сам с едно дете не би искал то да умре от глад, ако ти внезапно излезеш от картинката или пък добрата ти женица. Всеки мъж в днешно време, който се застрахова за по-малко от сто, сто и петдесет хиляди долара, не е реалист. Само едно погребение струва четири-пет хиляди.
— Да, но…
— Нека да се върнем на пенсионния проект за минутка. Като цяло препоръчваме съотношение четирийсет на шейсет. Внасяш четирийсет процента от седемдесет и пет хиляди премия за застраховка „Живот“, което горе-долу стига до стоте хилядарки, ако минеш прегледа, естествено. Пушиш ли?
— От време на време.
— Хм. Нека ти дам името на един лекар, който прави такъв преглед, че всеки го минава.
Оли казва:
— Май жена ми иска да си ходим.
— Шегуваш ли се, Фостър?
— Фознахт.
— Шегуваш ли се? Та това е събота вечер, човече. Да не би да имаш концерт или нещо такова?
— Не, жена ми — тя трябва да ходи на някаква сбирка против ядрените оръжия утре сутринта в някаква университетска църква.
— Нищо чудно тогава, че се заяжда с папата. Чувам, че Ватиканът и Тримайл-Айлънд са като дупе и гащи, питай приятелчето Хари. Оли, ето визитката ми. Може ли една от твоите?
— Ами…
— Няма нищо, знам къде си. Горе до мръсното кино. Ще намина. Не се шегувам, наистина дължиш на себе си поне да изслушаш тази възможност. Хората постоянно повтарят, че икономиката се е сринала, но от моя гледна точка това изобщо не е така, направо си цъфти. Хората направо се молят за подслон.
Хари казва:
— Хайде, Рон. Оли иска да си тръгва.
— Не точно, но Пеги…
— Върви, върви си в мир, човече. — Рони се изправя и прави благославящ жест с дебелата си ръка. — Бог да благослови Америка — бавно произнася той с плътен чуждестранен акцент, така че Пеги, която до този момент е разговаряла с Мъркетови, опитвайки се да замаже нещата, се обръща с гръб. Тя също е била заедно с Рони в гимназията и знае какъв отвратителен простак е.
— За бога, Рони — укорява го Заека, когато Фознахтови вече са си тръгнали, — ама че опит за измама.
— Аха — отговаря Рони — исках да видя колко глупости може да понесе.
— Аз също не съм му голям почитател — признава Хари. — Държи се със старата Пеги като с дрипа.
Дженис, която говори с Телма Харисън за Бог знае какво, сигурно за ужасните им деца, чува това, обръща се и казва:
— Хари се чука с нея преди години, ето защо Оли го дразни.
Нищо не може да освежи стари проблеми така, както алкохолът.
Рони се засмива, за да привлече вниманието, и тупва Хари по коляното:
— Чукал си това голямо прасе със странните очи и така нататък?
Хари се сеща за онова тежко стъклено яйце с капката въздух по средата във всекидневната на мама Спрингър, гладката му тежест в ръката си и си представя как го извърта, след като го е треснал в упоритото глупаво лице на Дженис, за да завърши с втори удар, нанесен с една ръка точно върху розовото лице на Харисън.
— Навремето ми се стори добра идея — чувства се длъжен да признае, протягайки крака в подготовка за предстоящата нощ. Тръгването на Фознахтови е разведрило обстановката. Синди чурулика на Уеб, прилепва се към сивия му пуловер със своята, широка арабска дреха, като влюбена двойка, рекламираща почивки в чужбина.