Выбрать главу

Сега Уеб минава зад Телма, за да направи коктейл на някого.

— Говорихме си за това — отговаря. През мъглата от бира, изпита след брендито, на Хари му се струва, че между изпънатата й назад шия и приглушения глас на Уеб има някаква очарователна конспирация. „Стари приятели — мисли си Хари. — Пасват си като части от пъзел.“ Уеб се пресяга през рамото й, за да постави висока чаша със слаб скоч и сода върху един тъмен квадрат от масата пред нея. — Ще ми се да отида някъде, където има голф игрище. Може да е много на сметка, ако се намери почивка пакет.

— Хайде да отидем всички — предлага Хари. — Хлапето поема фирмата от понеделник, хайде да се чупим оттук.

— Хари — казва Дженис, — той не поема фирмата. Държиш се неразумно. Рони и Уеб се шокират, като те слушат как говориш за собствения си син.

— Не се шокират, нали техните също ги изяждат живи. Искам тази зима да отида на Карибите и да играя голф. Хайде да се чупим, да поканим Бъди Ингълфингър за четвърти. Мразя зимата тук — няма сняг, не можеш да караш кънки, просто е скучно и студено месеци наред. Когато бях хлапе, през цялата зима имаше сняг, какво стана с него?

— През седемдесет и осма имаше купища сняг — отбелязва Уеб.

— Хари, може би е време да си вървим вкъщи — настоява Дженис. Устата й се е превърнала в цепка, челото й под бретона лъщи.

— Не искам да си ходя вкъщи, искам да замина на Карибите. Но първо искам да отида до тоалетната. До тоалетната, вкъщи и накрая на Карибите. В този ред. — Чуди се дали подобни съпруги умират от естествена смърт. Не и тези мургави, жилави жени.

Виж майка й — още ръководи шоуто. Погреба бедния Фред и изобщо не погледна назад.

Синди казва:

— Хари, тоалетната на долния етаж е запушена. Уеб току-що забеляза, явно някой е използвал прекалено много тоалетна хартия.

— Пеги Гринг, ето кой — отговаря Хари, като се изправя, чудейки се защо мокетът е извит като палубата на пропадащ кораб. — Първо напада папата, после злоупотребява с канализацията.

— Ползвай тази в нашата спалня — предлага му Уеб, — нагоре по стълбите, после вляво, покрай двете врати на дрешниците с летвичките.

— … да си бърше сълзите… — сухо отбелязва Телма Харисън, докато Заека тръгва нагоре.

По двете застлани с килим стъпала главата му се носи високо над краката. След това минава по някакъв коридор и по други стълби, застлани с килим в различен цвят — мръсно лимонено, по-износено, явно това е по-старата част на къщата. Горният етаж на чужда къща винаги е особено смълчан. Уморени нощи. Двойка, която тихичко разговаря помежду си. Гласовете долу заглъхват. Завий наляво, бе казал Уеб. Врати с летвички. Той спира и наднича. Женски дрехи, ивици в много цветове, ухаещи на Синди. Дали ще я докопа там в пясъка? Кой знае, вече му говореше за диафрагмата си. Той открива банята. Всички лампи в нея са запалени. Какво прахосничество на електричество! Потъва с всичките си лампи запалени — големият кораб Америка. Тази баня е по-малка от онази долу и е боядисана в по-тъмен цвят. Плочките по стените, тапетите, килимът и кърпите, цветният порцелан и всичко останало е в кафяво с нюанси на оранжево. Той разкопчава дюкяна си и с радостно облекчение изпълва със струя злато една от ярките чинии в помещението. Мехурчетата се увеличават като монети. Двамата с Дженис бяха отнесли своите кругеранди от чекмеджето на нощното шкафче, заедно бяха отишли в центъра, в тръста „Брюър“ и ги бяха настанили в малките им цилиндърчета, подобни на сини тоалетни чинии от кукленска къща, в солидната дълга депозитна кутия в сейфа, и бяха отпразнували с няколко питиета на обяд в „Креп Хаус“, преди той да се върне във фирмата. Тъй като не беше обрязан, обикновено задържа две-три капки и затова потупва връхчето си с лимоненожълтата тоалетна хартия, едноцветна, значи лентите с комикси бяха сложени, за да забавляват гостите. За кого ли говореше Телма, че си е бърсал сълзите? Шокиращият проблясък на дълга бяла шия с развити гълтателни мускули, явно има нещо в нея, за да задържа Харисън. Сигурно е имала предвид, че Пеги е запушила тоалетната с хартията, с която е бърсала сълзите си. Очите на Синди бяха заблестели влажно, беше прекалено стеснителна, за да се кара с бедната Пеги, и вместо това му беше разказала за диафрагмата си. Господи, да го подтиква да мисли за това, за сладките й червени, тъмни дълбини, дали това е имала предвид? „Напредва, Хари“, гласът й бе по-мъдър и по-гърлен, отколкото бе забелязал по-рано, очите й са подпухнали. Секси е, когато долните клепачи на жените са такива, надигайки се като чашки за яйце.