Долните клепачи на дъщеря му са такива, бе ги забелязал онзи ден. Навсякъде наоколо има повърхности, които са виждали Синди чисто гола. Хари гледа лицето си в това не толкова ослепително огледало, от двете му страни има флуоресцентни тръби и устните му не изглеждат толкова сини. Започва да изтрезнява за шофирането към къщи. Но в очите му все пак има синьо, което огражда малката черна точка, през която светът тече, синьо с бяло и сиво, добавено от скрежа на прадедите му, онези набити руси мъже с шлемове с рога, които смилат на каша с тоягите си косматите мамути и финландците с полегати очи сред снегове, толкова чисти и толкова безкрайни, че белотата им би била болезнена за очи, които не са толкова бледи. Очи, коса и кожа, мъртвите живеят в нас, въпреки че мозъците им са се превърнали в прах, а очните им ябълки са празни. Зениците му се увеличават, когато се накланя по-близо до огледалото, хвърля сянка, търси да види дали наистина съществува душа. Навремето си мислеше, че точно това търсят офталмолозите, когато прилепят онази малка, гореща, подобна на перископ лампичка плътно до окото му. Никога не му казваха какво виждат. Той не вижда нищо друго, освен чернота, разфокусирано, защото очите му стареят.
Измива ръцете си. Кранчето е от онези смесители на фирма „Лавомастър“ с една ръчка с топка на края като носа на клоун или голяма пъпка. Никога не може да запомни на коя страна е топлата и на коя студената вода, какво не им беше наред със старата двойка кранчета, на които пишеше „Т“ и „С“? Мивката обаче е удобна, с широк рафт с няколко грапави вдлъбнатини, които не позволяват на сапуна да се плъзга. Тези малки бразди на повечето мивки в днешно време нищо не задържат — нискокачествен, евтин, псевдомрамор. Той предполага, че ако човек е в производството на покривни повърхности, вероятно познава доставчици на водопроводни материали, които все още могат да осигурят качествени неща, въпреки че за тях няма особено голям пазар. Извитият лавандулов сапун, който държи в ръцете си, вероятно се е разделил с гравирания си надпис, докато е правел пяна върху почернялата от слънцето кожа на Синди и мехурчета по чатала й. Космите й там сигурно са катраненочерни, веждите й са такива. Трябва да се гледат веждите на една жена, а не косата, за да се прецени цветът на срамните косми. Тази баня не е наредена чак толкова като за гости, колкото онази на долния етаж. Върху сламения кош до тоалетната чиния лежи брой на списание „Популярна механика“, кърпите са метнати накриво върху пластмасовите си закачалки и са леко влажни. Мъркетови са се къпали едва преди няколко часа. Хари обмисля дали да не отвори шкафа в тази баня, както направи с другия, но забелязвайки хромирания ръб, си спомня за отпечатъците от пръсти и се отказва. Нито пък си избърсва ръцете, от страх да не използва кърпата на Уеб. Виждал е това дълго жълто тяло в съблекалнята на „Летящия орел“. Човекът има бенки върху целия си гръб и рамене, които вероятно не са заразни, но все пак.
Не може да се върне долу с мокри ръце. Онова лайно Харисън ще пусне някоя тъпа шега. „Още имаш сперма по ръцете, чекиджия.“ Заека остава за миг в коридора, вслушвайки се в увеличаващия се шум от празненството, неразбираема глъч от гласове, които са щастливи и без него. Женските гласове са по-отчетливи, в тях има нещо като буботене, като звука, който човек понякога долавя в неизправен двигател, работещ на празни обороти. Песен, която е толкова далечна, че не очакваш да различиш думи. Коридорът тук е застлан не с жълт, а с килим в убито лилаво и той проследява този цвят до прага на спалнята на Мъркетови. И тук това се случва. Мисълта какъв щастлив глупак е Уеб, дразни стомаха му и предизвиква леко гадене. Леглото е ниско, модерно, нещо като поднос със странични табли от червеникаво дърво, покривката е придърпана набързо, а не гладко опъната. Дали не са го правили току-що? Точно преди да си вземат душ за празненството, и затова кърпите в банята са влажни? Във въздуха над ниското легло той си представя влажните й съвършени пръсти на краката, онези достойни за смучене малки възглавнички, чийто отпечатък върху плочките на „Летящия орел“ често е наблюдавал. Тук краката й са били повдигнати високо, за да разтворят влагалището й, а бебешките им пръстчета се смесват с бенките по гърба на Уеб. Дразнещо е, не е честно Уеб да бъде такъв късметлия. Не само че има млада съпруга, но и няма стара Спрингър от другата страна на стената. Къде ли спят децата на Мъркетови? Хари извръща глава и вижда затворена бяла врата в далечния край на лилавия килим. Ето там. Спят. Той е в безопасност. Килимът поглъща стъпките му, докато тих като призрак, той следва цвета му навътре в спалнята. Мястото е като пещера, забранено чуждо присъствие на някаква сянка разтърсва сърцето му. Един мъж в сини панталони от костюм и измачкана бяла риза с навити ръкави и разхлабена вратовръзка, с опасно здрав вид го наблюдава. Исусе! Това е той самият, собственото му отражение в пълен ръст в голямото огледало, поставено между две еднакви бюра от дърво, което е толкова избеляло, че шарките му прозират като през слой пудра. Хей. Тези двамата. Значи не е било само във въображението му. Те наистина се чукат пред огледало. Хари рядко се вижда от глава до пети, освен когато си купува костюм в „Крол“ или в онзи малък магазин на Пайн стрийт. Дори и там човек стои близо до тристранните огледала, където това странно празно пространство, което го кара да се чувства сякаш среща самия себе си, липсва. Има раздърпан и престъпен вид като взломаджия, който е твърде дебел, за да си върши добре работата.