Убит бивш жител на Филаделфия
Хуберт Джонсън, бивш жител на Брюър, умря от огнестрелните си рани в Общинската болница на Филаделфия след предполагаема схватка с полицейски служители.
Твърди се, че Джонсън е стрелял, без да бъде предизвикан, срещу длъжностни лица, разследващи нарушения на закона за членуване в религиозна комуна, ръководена от самия Джонсън, чието „Свободно семейство месия“ сега включвало редица чернокожи семейства и младежи.
Постъпили са многобройни оплаквания от техни съседи по повод вдигането на шум късно през нощта и грубото им поведение. „Свободното семейство месия“ сега се помещавало на Колумбия авеню.
Джонсън — обявен за издирване
Джонсън, с последен адрес на Плъм стрийт, е познат на местните с прозвището Скийтър, но се подвизавал и под името Фарпсуърт. Той е издирван по редица обвинения, потвърдени от местните власти.
Лейтенантът от Филаделфийската полиция Роман Сурпитски информирал полицията, че той и хората му нямали друг избор, освен да отвърнат на изстрелите на Джонсън. За щастие при инцидента не са пострадали полицаи или други членове на комуната.
Служителите от отдела на майор Франк Ризо отказват да коментират случая. „Вече не се занимаваме с подобни смахнати като едно време“, съгласи се да изрази мнението си лейтенант Сурпитски.
В плика нямаше никаква бележка. Но изпращачът сигурно го е познавал, знаел е нещо за миналото му, наблюдавал го е като мъртвите от небето. Зловещо. Със смъртта на Скийтър като че ли някаква светлина се е отдръпнала от света, едно предизвикателство, обещанието, че всичко ще бъде опровергано. Скийтър беше предсказал това, смъртта му дойде рано. Когато Хари го видя за последен път, той вървеше през царевичните стърнища сред насъбралите се гарвани. Но това беше толкова отдавна, че изрезката от вестник, която държеше, беше като всяка друга новина, като изрезките от спортни вестници за неговите постижения, окачени в изложбения автосалон. Самите ние също умираме. Онази част от него, подвластна на магията на Скийтър, се беше съсухрила и смачкала. Никога не се беше сближавал с други чернокожи и, честно казано, така и не изпита страх и неудобство, ласкаеше се от вниманието на този войнствен непознат, който се беше появил изневиделица като паднал ангел. Хари имаше чувството, че този гневен мъж отново внимателно го наблюдава като под лупа. Сигурен беше, че е луд с тези безкрайни и неоснователни настоявания, и сега, когато беше мъртъв, Заека се чувстваше в безопасност.
Почтеното градче Брюър минава покрай затворените му прозорци като на филмова лента от някой ням филм, докато си седи удобно в заключената и добре оборудвана кола. Движи се по шосе 111 покрай реката до Западен Брюър, където навремето живееше със Скийтър, и след това прекосява моста по Уайзър стрийт, на името на някой си мъртъв майор, която никой вече не нарича така. След това завива наляво по Трета улица покрай няколкото жилищни блока с кабинети на офталмолози, за да избегне пазарчето с фонтани и брези, които градските архитекти засадиха по най-широката част на „Уайзър“, уж за да обновят центъра (хората се шегуваха, че са засадили двойно повече дървета, отколкото е трябвало, защото мислели, че половината няма да се хванат, но на практика почти всички разцъфтяваха, така че сега в центъра на града имаше цяла гора, където спяха пияниците и наркоманите и непрекъснато ставаха побоища). Хари минава по диагоналната Айзенхауер стрийт, през старите фабрики и железопътните депа. Железницата и въглищата бяха сърцето на Брюър. Навсякъде в този град, който навремето беше пети по големина в Пенсилвания, но сега вече е на седмо място, архитектурата подсказва за изразходвана енергия. Огромните, добре оформени комини изпускат дим от половин век. Уличното осветление не е палено от Втората световна война. Ниските блокове по „Уайзър“ стърчаха изоставени и единствената нова сграда е постройката от бели тухли без прозорци на погребалното бюро „Шьонбаум“. Старите текстилни фабрики, дадени за пласмент на дрехи втора употреба, бяха украсени с табели с надпис ЗАВОДСКИ ПАНАИР и плакати ТУК ДОЛАРЪТ ВСЕ ОЩЕ СИ Е ДОЛАР. Тези акри с мъртви железопътни релси и сервизи за коли, купчини автомобилни гуми и изоставени фургони се бяха впили в сърцето на града като огромен ръждясал меч. Всичко това беше изхвърлено през последния век от тези, които сега бяха на върха; една експлозия от все още запазени железа и тухли в град, където единствените нови сгради са погребално бюро и офисите на Бюрото по труда и военната донаборна комисия. Отвъд гробището за коли и подлеза на Седма улица, който беше наводнен снощи, булевард „Айзенхауер“ се изкачва нагоре по склона през гъсто застроени квартали с наредени в редици къщи, солидно построени със спестяванията на немски работници и жилищни кредити. Само вентилаторите полилеи с матово стъкло не отстъпват пред алуминиевите навеси и оградите „Пермастоун“, поляците и италианците са се оставили да бъдат изместени от чернокожите и испанците, които през младостта на Хари живееха в ниската част до реката. Тъмнокожи младежи, които мислеха на собствените си езици, зяпаха от триъгълните каменни веранди на старите бакалници по ъглите.