Двамата с Пру лежат на старото провиснало легло, което делеше с Мелани. Спомня си за Мелани, небременна, свободна. Сигурно се забавлява в Кент, вози се на университетските автобуси и ходи на курсове по Ориенталска религия. Пру лежи сънена, облечена в една стара риза на баща му, която е закопчана на гърдите и разкопчана на корема. Беше й предложил от своите ризи, сега, когато работеше във фирмата, трябваше да си купи ризи, но тя беше казала, че са прекалено малки и тесни. В стаята е топло. Котлето е точно под тях и топлината се издига нагоре, няма как да се охладят и въпреки че е средата на ноември, те все още се завиват само с чаршаф. Той е напълно буден и ще остане така с часове, раздразнен от изминалия ден. Онези приятели на Били непрекъснато го тормозят да купи още коли кабрио и макар че един лекар купи олдса „Делта-88 Роял“ за 3600 долара, баща му казва, а и Мани го подкрепя, че като извадят парите за застраховката и поддръжката, всъщност не остава никаква печалба.
Сега и меркурият е в магазина, независимо че застрахователният агент искаше да обяви колата за тотално повредена, защото според него това бил най-простият начин за такава истинска антика, на която частите са скъпи, а предницата й е смачкана, като че ли някой я е ударил нарочно. Мани е изчислил, че разходите по поправката са с около четиристотин-петстотин долара над обезщетението, защото застрахователите не изплащаха повече от стойността в каталога си. Когато го беше попитал дали някой от механиците не може да я поправи в свободното си време, той му беше отговорил съвсем сериозно, свъсвайки вежди, а черните точки по носа му го зяпаха в лицето: „Момче, няма свободно време, тези мъже идват тук, за да изкарват хляба си“, намеквайки, че той не го прави, богаташко синче. Не че баща му го подкрепяше в цялата тази история, той се държеше така, сякаш момчето е получило урок, и това му харесваше. Единственият урок, който Нелсън получи, е, че всички се мъчат да спечелят собствения си дял от парите и никой не смее да погледне встрани, за да разбере нещо. Ще им покаже той, когато продаде меркурия за четири и петстотин, познава много хора в „Лейд Бек“, за които подобна сума е нищо. Тази иранска афера ще повиши цените на бензина още повече, но проблемът скоро щеше да се разреши, ония няма да посмеят да държат заложниците още дълго. Баща му непрекъснато му повтаря, че една кола му струва между три и пет долара на ден, но той не разбира защо, след като тя просто си седи в парцела, който и без това беше техен. Беше разбрал, че фирмата дори си плащаше наем сама на себе си, за да мами данъчните.
До него Пру започва да хърка с подпряна на две възглавници глава и корем, лъснал като онези гъби праханки, които можеш да видиш в гората на някой гнил пън. На долния етаж майка му и баща му се смеят на нещо. Напоследък двамата сякаш летят в облаците, по-зле са от деца и все по-често излизат с компанията си богаташи. Децата поне имат извинение, че нямат какво друго да правят. Мисли си за заложниците в Техеран и мисълта му засяда като хапче в гърлото, като един от онези големи сухи витамини, които Мелани непрекъснато му тикаше и той не можеше да преглътне. Трябва им само един голям черен хеликоптер в някоя безлунна нощ, командоси с маски на лицата и една тънка струна от пиано за гърлата на онези луди арабски радикали, гггр, аггр.
Трябва само да прошепнат: „жените и децата първо“, и да се дигнат във въздуха. Няма да е зле да им пуснат една тактическа атомна бомба върху някое минаре. Или пък в някой тунел една от скучните играчки на Джеймс Бонд. Като в онази фантастична сцена в „Мун Рейкър“, когато скача от един самолет без парашут, носи се из въздуха, пада върху един от лошите типове и му взима парашута. Сигурно е почти като делтапланеризма. На лунната светлина пъпът на Пру хвърля мъничка сянка, изпъкнал е, като че ли е обърнат наопаки. Никога досега не беше виждал гола бременна жена, нямаше представа, че ще е толкова зле. Като гюле, заседнало в цевта на оръдие.
От време на време двамата с Пру излизат. Имат приятели. Били Фознахт се е върнал в „Тафтс“, но компанията все още се събира в „Лейд Бек“, разни отрепки от Брюър също се мотаят наоколо, със службици в някоя електрическа фабрика или правителствена организация, или в някой от функциониращите магазини в града. Тези дни в „Крол“, където майка му и баща му се бяха запознали в праисторическите дни, и в горичката на мястото на Уайзър Скуеър човек се чувства все едно е на палубата на някой изоставен боен кораб след бомбардировките на японците над Пърл Харбър. Няколко изплашени продавачки, които зад щандовете изглеждат сякаш са срязани през кръста, се мотаят наоколо. Майка му е работила на щанда за солени ядки и бонбони, но него вече го няма, сигурно са решили след трийсет години, че не е хигиенично да продават такива неща, а освен това петима умрели от глисти. Но ако тогава не е имало щанд за ядки, Нелсън нямаше да съществува или пък щеше да съществува като някои друг, което някак не се връзва. Двамата с Пру не знаят имената на всички свои приятели, те имат имена като Пам и Джейсън, и Скот, и Доди, и Лайл, и Дерек, и Слим и ако ходиш в „Лейд Бек“ достатъчно често, те канят на техни купони. Живеят в разни апартаменти в новите квартали с груби, боядисани дървени стени и стръмни покриви като на хижи, пръснати от едната страна на Маунт Пемакуид близо до „Летящия орел“, или подобно на онези градски имения от тухли и плочи с богати огради и комини, построени с парите от старите фабрики по северния край на „Янгкуист“, или зад паркингите, които сега са разделени на парцели. По-голямата част от тях са застроени с детски градини или офис сгради за ефектни принадлежности като ръчно изработени кожени изделия и „направи си сам“, където работеха млади архитекти, специализиращи в соларни панели и спестяване на енергията, и млади адвокати с бухнали коси и бандитски мустаци, облечени в делови костюми, които таксуваха клиентите си с твърда такса от триста долара, независимо дали за развод или за побой. В тези квартали магазините за здравословна храна никнат като гъби редом с малки ресторанти в приземните етажи, където сервираха вегетарианска храна или израелска кухня, и книжарници с имена като „Карма“ и малки магазинчета, претъпкани с дантели и разноцветни ръчно боядисани памучни платове, мексикански сватбени ризи, индийска коприна и онези скитнически шапки, с които хората изглеждаха така, като че ли онази част от главите им, в която се съдържаше мозъкът, е отрязана. Старите работилници с шперплат сега продават небоядисани мебели, които хората сами си сглобяваха в тези апартаменти, където всички си деляха всичко.