Апартаментът, който Слим дели с Джейсън и Пам, е на третия етаж на висока стара къща в горната част на булевард „Акация“, на няколко пресечки под гимназията в посока към „Мейдън Спрингс“. Трите големи прозореца с двойни стъкла гледат към замрялото сърце на града: там, където навремето неоновите очертания на ботуш, фъстък, шапка и огромен слънчоглед оформяха рекламата над Уайзър Скуеър, сега само насочената към фасадата на „Брюър Тръст“ табела бележи центъра на града. Четири огромни колони стърчат като четири бели пръста, мушнати в сочен черен пай — тъмното петно, образувано от засадените дървета сред така нареченото „пазарче“. От този център обикновените неоново жълти лампи по градските улици продължават навън, една правоъгълна паяжина, която оредяваше близо до извиващата се река нататък към предградията, чиято светлина се слива с хоризонта, погълнат от хълмовете, които се надигат към нощните облаци. В горната част на панорамните прозорци на апартамента на Слим има малки прозорчета от матово стъкло, чиито семпли цветя в лилаво, кехлибарено и млечнозелено, са гордостта на Брюър, наред със солените бисквитки, които всички тук приготвяха. Старите подове с дъбов паркет обаче са покрити с евтин оръфан мокет, изпъстрен с петна като зрънца бахар, а набързо сглобени плоскости служат за преградни стени на предишните просторни стаи. Високите тавани са снишени, за да се пести ток, и преградени с меки бели панели, подобни на дъски. Нелсън седи на земята с отметната назад глава и кутия студена бира между глезените; двамата с Пру са изпушили две цигари с трева и малките дупки в тавана сякаш се опитват да му кажат нещо, част от тях изглеждат ярки и агресивни като черните точки по носа на Мани онзи ден, но след това тази картина избледнява и на нейно място се появява друга, и напрежението като че ли се придвижва по тавана като прозрачна медуза. На стената зад него е окачен огромен гримасничещ плакат на Илие Настасе23. Слим е член на един тенисклуб, който се намира до пазарчето в „Хемингтаун“, и обожава Илие Настасе. Настасе е облян в капчици пот, а краката му са дебели като колони. Космати, възлести колони.
Слушат Дона Съмър, някаква песен за телефон, която бумти силно. В центъра на стаята между Нелсън и някаква папрат в саксии и растения с широки листа, като тези, които маминка отглеждаше в онази стая до всекидневната (той си спомня как двамата с баща му седят и втренчено ги гледат един ден, когато нещо ужасно се беше случило, нещо огромно и кухо под тях, докато листата на растенията пиеха слънчевата светлина, както сигурно правеха и тези по-големи растения, когато слънцето ги огрява през панорамните прозорци), има празно място, в което Слим танцува като змия на връв заедно с едно кльощаво момче с късо подстригана коса на име Лайл. Лайл има тесен скалп с вдлъбнатини на тила и е облечен в дънки и риза с дълги ръкави, подобна на тениска за футбол, с широка зелена ивица по средата. Слим е ексцентричен и въпреки че това не би трябвало да дразни Нелсън, той се дразни. Той се дразни и от това, че на купона има двама зализани, които се чукат, дразни се и от това, че едно малко бяло момиче със сивкава заострена брадичка като на поляните от южната страна на Брюър си свали ризата, докато танцуваше, въпреки че няма никакви цици. Сега тя седи в кухнята все още по цици и се налива до припадък с южняшки комфорт24 и пепси-кола. На такива купони винаги някой повръща в банята или се боцка, или пък смърка и това също дразни Нелсън. Не че му пука, просто е уморен да бъде млад. Това означава толкова много похабена енергия. Той вижда, че приличното на медуза напрежение, което трепка по дупките в тавана, е енергия, подобна на тази, която изтича като двоична информация от компютрите, но не може да направи нищо по въпроса. В Кент се интересуваше от компютри, но още в уводния курс по математика 10061 в „Мерил Хол“ математиката му дойде прекалено много. Както и всички онези еврейчета и коренчета с плоски като дъски за хляб лица, които препускаха из материала, като че ли им беше ясно като бял ден, знаеха какво е функция, въпреки че това явно не беше нещо, което можеш да посочиш, и някак успяваха да схванат основната идея на уравнението. Още една медуза, но как можеше човек да я извади? Изобщо нямаше представа. Така че той реши, че е по-добре да се прибере вкъщи и да участва в поделянето на богатството. През онзи ден баща му го държеше в скута си, усещането за едно голямо, миришещо на тъга тяло, което го е обгърнало и седи под него, не го напуска, заедно със спомена за един слънчев лъч, който си проправя път към заобления крайна едно папратово листо в онази желязна маса от зелени растения.