Нелсън не може да танцува, тоест не иска, защото танцуването означава да стоиш на едно място и да позволиш на дявола от музиката да те обладае, а за това е нужна повече вяра, отколкото той има. Не иска да изглежда глупаво. Баща му обаче, баща му би танцувал, ако беше тук, точно както, когато Джил беше при тях, и той се отдаде на Скийтър и така и не се обърна да види какво става, дори когато се случи най-лошото. Той е един глупак, който наистина вярва, че Господ съществува и че той е зеницата на окото му. Дупките по тавана не позволяват на Нелсън да зърне отвъд тях и той извръща поглед към Пру, болезнено ярка в лъскавата си рокля, която пада по тялото й като течно украшение. Лицето й е сънено под звуците на музиката над корема й, който е твърд и не само неин, но също и негов, така че той, сякаш също танцува. За части от секундата изпитва омраза към онова нещо у себе си, което не му позволява да танцува, както когато не можеше да се присъедини към колебливата умствена игра на компютърните науки и на колежа като цяло, и не успя да стане добър атлет като баща си. Мрачната секунда отминава, отмита от сигурността, че един ден той ще отмъсти на всички.
Един от наглите бръюрски негри, по-едрият, с някакъв бебешки комбинезон и каубойски ботуши, започва да танцува с Пру, но тогава Слим изниква замаяно иззад саксиите с растения заедно с Лайл и се завърта около Пру, която продължава да танцува дори когато е сама на дансинга, размахвайки ръце и отмятайки коса. Лицето й наистина изглежда сънено, а гърбавият й нос в профил изглежда остър. Хората на купона непрекъснато пипат корема й, като че ли за късмет: бързите им отпуснати пръсти се плъзгат по тази свещена издутина, където расте нещо, което също принадлежи на него. Но как може да отблъсне докосванията им, как да я защити и опази чиста? Тя е прекалено едра, ще изглежда като глупак. Тя харесва мръсотията, калта, произлязла е от нея. Веднъж минаха с колата покрай старата й къща в Акрън, но тя не го покани вътре. Каква тъжна редица от къщи, къщи с дървени веранди и стари хладилници на тях. Мелани сигурно беше по-богата, брат й играеше поло. Пру поне трябва да си свали обувките. Нелсън усеща, че се опитва да се надигне, за да й го каже, но е прекалено надрусан, за да се помръдне, принуден е да седи там, размекнат сред тлъстите червеи на мокета и дупките от червеи по тавана. Музиката сякаш има въздушни мехурчета, които бълбукат от колоните, и призрачният глас на Дона Съмър се плъзга навътре-навън, повтаря се, играе всички роли. „Залепен за теб, залепен като с лепило.“ Педалът, с когото Слим спря да танцува, предлага на Пру една цигара и тя си дърпа от влажния фас, и задържа дима, без да пропуска и такт от музиката, коремът и краката й продължават да се гърчат. Нелсън осъзнава, че за момиче от бедняшките квартали на Акрън Брюър е едно провинциално градче и че тя иска да им докаже нещо.
Едно момиче, което беше видял преди малко, пристигна на купона с някакъв едър червендалест дръвник, който се беше докарал със сако и вратовръзка, идва и сяда на пода до Нелсън под плаката на Илие Настасе, взима бирата между глезените му и отпива една глътка. Изглежда изгубена на това място, но по усмихнатото й бледо, кръгло лице личи, че иска да се хареса.