— И е по-дебела от мен, за което я обичам още повече.
Ти не си дебела, ти си просто сладка — иска да й го каже, но вместо това казва:
— Допий бирата, ще донеса още една.
— Не, благодаря. Как ти е името?
— Нелсън. — Трябваше да я попита за нейното, но думите засядат в гърлото му.
— Нелсън. Не, благодаря, просто исках една глътка. Ще отида да видя какво прави Джейми. Отиде в кухнята с някакво момиче…
— Което си показва циците.
— Точно така.
— Моята теория е, че тези, които имат какво да покажат, не го правят.
Той поглежда надолу. Вертикалните ластични райета на плетения й кафяво-червен пуловер леко се раздалечават върху пищния й бюст. Белият плат на панталона й се е намачкал там, където коремът и бедрата й оформят блестящ триъгълник, диагоналните нишки на плата и кройката ясно се виждат. Краката й са боси, а кожата от външната страна на палците й е зачервена от обувките, които е захвърлила.
Момичето се е изчервило под изпитателния му поглед.
— Какво правиш, откакто напусна колежа, Нелсън?
— Просто се мотая. Не, всъщност продавам коли. Не онези обикновени лъскави коли, а специални стари модели на кабрио, които вече не се произвеждат. Цената им непрекъснато ще се вдига, просто трябва да се вдига.
— Звучи интересно.
— Наистина е интересно. Оня ден насред града беше паркиран един бял тъндърбърд с червени кожени седалки. Пичът си беше свалил гюрука, въпреки че вече застудява, и аз едва не се спънах. Приличаше на яхта. Когато произвеждаха тези коли, хората не бяха толкова стиснати.
— Двамата с Джейми наскоро си купихме корола. На негово име е, но всъщност я карам аз. До стария панаир вече не ходи никакъв автобус, а Джейми работи наблизо и ходи пеша. Работи в една фирма, която произвежда машинки против насекоми, нали се сещаш, от онези електрически решетки с лилава лампичка, дето хората си слагат покрай басейните или барбекютата.
— Звучи супер. Сигурно обаче сега не му е много силен период.
— И аз така си мислех, но сега произвеждат машинки за следващата година и ги изнасят на юг.
— Аха. — Май си поговориха достатъчно. Не му се слуша повече за Джейми и машинките му против насекоми.
Но момичето продължава да говори, вече се чувства достатъчно отпусната. Толкова е млада и за нея всичко е ново и интересно. Нелсън предполага, че е три или четири години по-малка от него. Пру е повече от година по-стара от него и в този момент това го дразни, заедно с предизвикателното й танцуване, бременността й и всички тези негри и педерасти, от които тя не се притеснява.
— Така че трябва да участвам наполовина — обяснява тя. — При все че той изкарва два пъти повече от мен. Родителите му и майка ми ни дадоха назаем първата вноска, въпреки че знам, че тя не може да си го позволи. Следващата година, ако успея да си намеря почасова работа някъде, ще се запиша в училище за медицински сестри. Медицинските сестри получават цяло състояние за това, което аз върша, само дето им е разрешено да правят инжекции.
— Господи, да не би да искаш да прекараш целия си живот около болни хора?
— Просто съм си грижовна. Преди баща ми да умре, във фермата имахме пилета и животни. Дори сама стрижех овцете.
— Ха. — Нелсън винаги е бил алергичен към животни.
— Танцуваш ли, Нелсън? — пита го.
— Не. Седя, пия бира и се самосъжалявам. — Сега Пру подскача наоколо с някакъв пуерториканец. Мани е наел двама пуерторикански работници в сервиза. Не знае от какво боледуват като деца, но по бузите им има белези като след едра шарка.
— И Джейми не иска да танцува.
— Помоли някой гей. Или просто започни сама и някой ще те покани.
— Обожавам да танцувам. Ти защо се самосъжаляваш?
— О, баща ми е гадняр. — Не знае защо това изскочи от устата му. Сигурно заради превзетия начин, по който това момиче говореше за родителите си. Това, което учудва Нелсън, е, че когато се сеща за баща си, пред очите му изплува голямото му приятно лице, в което се чете някаква тъжна безпомощност. То се издува като в нефокусиран едър план в суматохата на сражението в някой военен филм и след това изчезва — едро, бяло и размазано като в онзи ден, когато го държеше в скута си и двамата не можеха да понесат бремето на света.
— Не бива да говориш така. — Момичето се изправя. Лъскави дълги крака. Порозовелите й ходила, потънали в оръфания килим, са толкова близо, че чак го боли, толкова са секси. Защо бе казала това? За да го накара да се чувства виновен. Нейният баща беше умрял, а тя го караше да се чувства, сякаш е убил своя. Да върви на майната си. Тя отива да танцува. Отначало стои засрамено до стената, но после се отпуска и пристъпва напред. Не иска да я гледа, защото изпитва някаква ревност, затова се надига да си вземе още една бира и да хвърли един поглед на момичето в кухнята. Тъжни самотни гърди на едно момиче, седнало изпъчено. Малки полупразни портмонета. Лицето и ръцете на този Джейми са едри и груби и той е разхлабил вратовръзката си, за да диша свободно. Някакво момиче му гледа на ръка, всички са седнали около стъклена масичка с тъмни петна от чаши и прибори. Това напомня на Нелсън за нещо. Какво? В кухнята виси плакат на Марлон Брандо в черния кожен костюм от „Дивия“. Алис Купър със зелени клепачи и дълги нокти гледа от друг плакат. Сред всичко това — хладилникът с неговите студени рафтове кисело мляко в пластмасови кофички и бира в кутийки със заострени букви — прилича на оазис на реда, Нелсън се сеща за фирмата, за редиците нови тойоти и стомахът му се преобръща. Когато в изложбения автосалон няма клиенти, той усеща как отново го обзема детският му страх, че е попаднал на неподходящото място, че животът му се управлява от закони, които никой не иска да сподели с него. Той се връща в предната стая с фалшивия таван и си мисли, че Пру изглежда смехотворно по-стара от останалите танцуващи — къдрокосо момиче на име Доди Уайнстайн, което работи и живее на щанда за тийнейджърска мода в „Крол“, Слим и този Лайл във футболната тениска, които отново са се появили, Пам, домакинята в огромна провиснала рокля с набор, от онези, които носят бременните, в която тялото й се гърчи, докато бледите светлини на Брюър замират отвъд панорамните прозорци. Момичето без име чака в белите си панталони да бъде поканено на танц, докато стои наклонено на една страна и потропва в такт с музиката. Една нощ в един живот, един живот в една нощ. Изглежда малко притеснена, но щастлива, че е тук, далеч от затънтените пущинаци. Черните мехурчета от колоните се пукат по-бързо и по-бързо, а жена му с корема всеки момент ще падне по очи. Отива при Пру и я дръпва за китката. Нейният партньор с мутра на мексиканец главорез се обръща към момичето с белите панталони и започва да танцува с нея. „Бейби, това е нашата нощ, бейби, това е нашата нощ.“ Нелсън стиска китката на Пру силно, за да я заболи. Когато спира да танцува, тя започва да залита и той още повече се ядосва, че жена му се е напила. Неподходящата й рокля сякаш нарочно се разкривява само за да го дразни. От обиденото й залитане му иде да я размаже.