— Причиняваш ми болка — казва тя. Гласът й долита тънък и сух от една малка кутийка, висяща във въздуха зад ухото му. Гривните й прищипват пръстите му, докато тя се опитва да освободи ръката си, и това направо го влудява.
Иска да я изведе оттук. Дръпва я към един коридор и се оглежда за стена, на която да я подпре. Намира една в малка странична стая; ключът за лампата до рамото й е изрисуван като лице с отворена уста, на което езикът е копчето за включване и изключване. Приближава лицето си до това на Пру и просъсква:
— Слушай! Я се стегни, за бога! Ако не се стегнеш, ще се нараниш. И него също. Какво се опитващ да направиш? Да го изтърсиш ли? Хайде, успокой се.
— Аз съм спокойна. Ти си този, който не е спокоен, Нелсън. — Очите им са толкова близо, че сякаш неясната зеленина на нейните ще погълне неговите. — И откъде си сигурен, че ще е момче?
Пру го гледа самодоволно. Устните й са начервени с модерното вампирско червено червило, но то не й отива, подчертава издяланото й лице и мъртвешки спокойния й безкръвен поглед. Онова пусто предизвикателство на бедните: не можеш да ги уплашиш достатъчно. Той й се примолва:
— Изобщо не трябва да пиеш и да пушиш трева, ще му докараш някакво генетично заболяване. Знаеш това.
Тя бавно произнася думите в отговор:
— Нелсън, на теб изобщо не ти пука за генетичните заболявания.
— Тъпа кучка. Естествено, че ми пука. Нали бебето е мое. Или пък не е? Вие от Акрън сте готови да се изчукате с всеки.
Те са в една странна стая, заобиколени от фигурки на фламинго. Който и да живее в тази стая с изглед към тухлената стена през двете тесни дворчета, явно колекционира фламинго във всякакъв вид. Смешните дълги черни крака на едно фламинго от лъскав розов сатен висят от облегалката на дивана, а по рафтовете на стените са подредени кухи пластмасови фигурки с крака от клечки. В стаята има пепелници и чаши за кафе във формата на фламинго и дори сувенири от Флорида, изобразяващи малките розови птици сред езерца, палмички и залези. Един сувенир представлява три птици в гащи и шотландски шапки върху филцова трева. Някои от по-големите фигурки носят върху кухите си клюмнали човки от онези фалшиви слънчеви очила, които човек може да си купи за центове. В стаята има стотици фигурки, вероятно някой гей му ги подарява. Стаята сигурно е на Слим, този диван е прекалено тесен за Джейсън и Пам.