— Така ли?
— Да — отговаря тя по-меко. Дори коремът й сякаш омеква, притиснат в него. — Не искам да го правя, но ако се наложи, ще те пратя по дяволите. Не мога да те спра, нито пък ти мен. Ние сме две отделни личности, въпреки че се оженихме. Ти не искаше да се жениш за мен и явно не е трябвало да те карам да го правиш.
— Но го направих, нали? — казва той, страхувайки се, че лицето му отново ще се сбръчка от това признание.
— Тогава престани да се държиш като грубиян. Накара ме да дойда тук, а сега ме караш да си тръгваме. Тези хора ми харесват. Имат по-добро чувство за хумор от хората в Охайо.
— Тогава да останем.
В тази стая има и други неща, освен фламинги — отвратителни неща, забелязва той. Една гипсова отливка на Елвис Пресли с обредни свещи, поставени в червени чашки в основата. Аквариум без риби, пълен с кукли „Барби“ и подобни на полипи пластмасови неща, които мисли, че се казват „вибратори“. Подпъхнати картички на жени със сатенени триъгълници, които се премятат през глава, мотаят се наоколо, държейки огромните си гърди с облечени в сребърни ръкавици ръце. Пощенски картички от Германия, от онази тънка набраздена хартия, която можеш да гледаш под два ъгъла, при единия картинката е съвсем прилична, а при другия — вулгарна, в зависимост от това как си мръднеш главата. Цялата стая е ясна и разнообразна като повръщано, в което още можеш да различиш целите зелени грахови зърна и оранжевите кубчета моркови от вечерята отпреди час. Не може да спре да разглежда.
Докато поглежда от един ужасен предмет към друг, Пру се измъква, стискайки ръката му, като че ли да се извини за това, което са си казали. Какво си казаха? В кухнята момичето с голите цици си е облякло тениска с надпис ЕРА25, а Джейми си е свалил сакото и вратовръзката. Нелсън се чувства ужасно висок, толкова висок, че сам не чува какво казва, но това няма значение, защото всички се смеят. В една тъмна стаичка до кухнята някой гледа специалния репортаж за Иран по новините в единайсет и трийсет.
Както на всички купони, времето сякаш е отлетяло в конвулсивна агония. Когато след малко Пру идва да го помоли да си тръгват, тя е мъртвешки бледа, прилича на призрак, а червилото на мястото, където устните й се събират, стои като кръв от филмите. Нещо в главата му оцветява всичко в синьо и зъбите й изглеждат криви, докато едва чуто му казва, че си е свалила обувките, както й е казал, и сега не може да си ги намери. Тя се тръшва на един кухненски стол, изпъва оранжевите си крака така, че коремът й щръква като еректирал член, и започва да се смее с останалите. Прасета. Докато търси обувките й, Нелсън вижда, че момичето с белите панталони е заспало на дивана в стаята със сатена и розовите фламинги. С отпуснато в съня лице тя изглежда още по-млада. Ръката й е подвита под чипия й нос, обърната с бледата длан нагоре. По нежното й, осеяно с лунички чело няма нито една бръчка. Само вълнистата й коса, изплъзнала се от фибите и преливаща в различни цветове, издава онази дълбока женска сила. Той иска да я завие с нещо, но не намира с какво — вижда само списание и куклите „Барби“ в аквариума. Тясна ивица млечнобяла гола плът се показва там, където кафяво-червеният й плетен пуловер се е повдигнал над панталоните й. Нелсън я поглежда и се чуди защо една жена не може да ти бъде приятел дори когато правите секс. Защо е нужно да се занимаваш с егото си, да отвръщаш на обидите, само за да се защитиш? Втренчен в млечнобялата й кожа, Нелсън забравя за какво е дошъл. Съзнава, че трябва да се изпикае.
В тоалетната, след като е изпразнил мехура си с онази неравномерна струя, която означава, че си позволил мехурът ти да се напълни прекалено много, той се заглежда в голяма лъскава книга, оставена върху коша за пране. Това е албум, вероятно на Слим със снимки от времето на фашизма в Германия. Красиви руси момчета пеят в редици пред хубав дебел мъж в униформа, отрупана с медали, а до тях Хитлер на младини, строен и галантен, гледа към Алпите. Този албум е толкова педерастки, колкото онези лъскави картички, на които жените изглеждат толкова грозни, и той чувства, че няма спасение от всичката тази грозота в света, няма спасение за това спящо момиче, за него самия. Пру си е намерила ужасните обувки със зелени платформи и седи в кухнята на един стол, докато онзи пуерториканец с лице като нарязано с малък нож коленичи пред краката й и завързва каишките й като примка. Тя се изправя и се олюлява, какво ли са й дали? Оставя се да й облекат онова червено кадифено яке, което носеше през есента и пролетта в Кент, и със зелената рокля отдолу ще прилича на коледна елха, украсена шест седмици по-рано. Джейсън танцува в предната стая, където сега Джейми и момичето с надпис ЕРА върху отвратителните цици също се опитват да танцуват, и затова те казват „довиждане“ на Пам и Слим. Пам целува Пру по бузата с онази женска целувка, сякаш й прошепва някаква тайна парола, а Слим сключва ръце пред гърдите си и прави будистки поклон. Нелсън се чуди дали този наклонен поглед му идва естествено, или се дължи на перверзните, които прави. Медузата на напрежението пропълзява по устните на Слим. Последни усмивки и махване с ръка, и вратата се затваря, заглушавайки шума от купона. Вратата на апартамента е от стари тежки дъбови дъски, боядисани в жълто. Двамата с Пру сякаш са запечатани в нещо като тишина на площадката на третия етаж. Дъждът барабани по черната капандура над главите им.