— Какви птици? — беше попитал Хари. — Та те всички са отлетели на юг.
— Татко, не ме занасяй. Точно под прозореца ни има от онези черни птици.
— Скорци — вмъква Дженис, опитвайки се да запази мира.
— Те не чуруликат, а цвърчат. Цвър, цвър.
— Колко е късно, а е още тъмно — прекъсва ги мама Спрингър. Това постоянно напрежение между зет й и внука й я състарява.
Хари не се дразни от Нелсън, който седи до него със зачервени очи, изнервен и вонящ на изпаренията от снощния купон, защото самият той е сънен и махмурлия. Той потиска желанието си отново да каже „цвър“.
В болницата пита Супи с искрено възхищение:
— Как пристигна толкова бързо?
Въпреки непрестанното му хилене тоя човек май наистина беше магьосник.
— С помощта на самата Дева — весело съобщава свещеникът и пристъпвайки леко встрани, бута на земята няколко от натрупаните върху малка масичка списания. „Ден на жената“. „Поля и реки“. Естествено болниците не бяха абонирани за „Консюмър Рипортс“. В един от скорошните броеве имаше убийствена статия за медицинските разходи и невероятното увеличение на лекарства като аспирин и таблетки против грип. Супи се навежда да вдигне списанията и се изправя леко задъхан. Казва им:
— Лекарите са успокоили горкото момиче, наместили са ръката и са я уверили, че плодът изглежда незасегнат, но тя явно много се е притеснила и когато се е събудила в седем часа, и е предположила, че Нелсън още спи, не е знаела на кого да се обади, и се обади на мен. — Супи се ухилва. — Аз естествено все още бях в прегръдката на Морфей, но веднага се стегнах и й казах, че ще намина между Светото причастие и службата в десет часа, и ето ме тук. „Ecce Homo“. Тя искаше да се молим заедно за спасението на бебето и оттогава се моли непрекъснато, и както казват, засега това дава резултат!
Черните му очи прескачат от лице на лице.
— Смяната на лекаря, който я прие, свърши в осем часа, но дежурната сестра тържествено ми обеща, че въпреки нараняванията на майката малкото сърчице в утробата й бие силно, както преди, и няма следи от вагинално кървене и подобни ужасни неща. Тази майка — природа, тя е една жилава стара пуйка.
Той си е избрал мама Спрингър за слушател:
— Сега наистина трябва да тръгвам, иначе гладните овце ще погледнат нагоре и няма да бъдат нахранени. Свиждането тук е чак от един часа, но съм сигурен, че персоналът няма да има нищо против да надникнете при нея. Кажете им, че съм ви дал благословията си. — И той инстинктивно вдига ръка, като че ли наистина да ги благослови. Вместо това докосва ръкава на лъскавото кожено палто на мама Спрингър. — Ако не успееш за службата, непременно ела на срещата след нея. Ще уведомим църковното настоятелство за новия орган и предполагам, че ще се появят доста стиснати хора. Цяла година слагаха по един долар в касичката, а гласовете им струват колкото моя и твоя.
Той хуква по коридора, показвайки знака V за мир. „Господи, тези хора обожават нещастието“ — мисли си Хари. Е, това е мръсотия, която никой друг не иска. Болницата „Сейнт Джоузеф“ се намира в старата северна част на Брюър, на мястото на старата сграда на АМХМ26, преди да я съборят и да издигнат още една банка, и където на мястото на железопътен мост построиха нов, но този път от бетон, в който веднага се появиха пукнатини. Навремето се говореше, че ще построят тунел, за да покрият железопътните релси в тази част, но тогава влаковете почти престанаха да се движат, така че проблемът се разреши от само себе си. Дженис беше родила Ребека Джун в тази болница, когато всички сестри тук бяха монахини. Може и сега да са монахини, но вече няма как да се разбере. Жената на регистратурата е облечена в сако и панталон с цвят на сьомга. Те тръгват след изпъкналия й задник и отпуснати рамене. През открехнатите врати зърват изтощени пациенти, покрити с бели чаршафи, които зяпат втренчено в тавана, вече с вид на призраци. Пру е в стая с още три жени, две от които, облечени в прозрачни болнични нощници, лежат подпрени в леглата си, обсадени от ранни посетители. Възрастна негърка спи в четвъртото легло. Самата Пру е напълно будна. По миглите й още личат следи от снощната спирала, но иначе изглежда като девица, особено с този прясно бял гипс от лакътя до китката й. Нелсън леко я целува по устните, сяда на единствения стол до леглото й и отпуска главата си в пространството между рамката и извивката на хълбока на Пру, докато възрастните стоят прави. „Като дете е“ — мисли си Хари.
26
Y.M.C.A. (Young Menʼs Christian Assosiation) — Асоциация на младите християнски мъже (АМХМ). — Б.пр.