— И къде ще отидем? — пита Дженис.
— Ще си купим къща като всички останали — отговаря Хари с нисък дрезгав глас, като че ли мама Спрингър ще чуе този предателски шепот през стената, през пращенето и тихото бучене на телевизора, преди някоя реклама да гръмне с пълна сила, последвана от друг сублимен момент от сериала. — От другата страна на Брюър, по-близо до фирмата. Пътуването през центъра всеки ден направо ме влудява. Освен това само хабим бензин.
— Само не в „Пен Вилас“, не ме карай да се връщам в „Пен Вилас“.
— И аз не искам. Какво ще кажеш за „Пен Парк“? С онези бракоразводни адвокати и дерматолози? Винаги съм си мечтал, още откакто ги биехме на баскетбол, да живея някъде там. В някоя къща с каменна фасада и всекидневна на приземния етаж, за да каним Мъркетови в подходяща обстановка. Тук не е удобно да каним никого, мама се качва горе след вечеря, но къщата е толкова мрачна, а и вече сме притеснени от Нелсън и семейството му.
— Той ми каза, че смятат да си наемат апартамент, когато нещата се оправят.
— Нещата няма да се оправят с това негово отношение. Много добре знаеш. Тук всичко му е безплатно, а и така няма да се чувстваме гадно, че оставяме майка ти. Това е шансът ни.
Ръката му се е промъкнала нагоре под нощницата й. В желанието си да сподели мечтите си с нея той сграбчва гърдата й, толкова добре позната, въпреки че се е поотпуснала с възрастта, като спукан балон. И все пак благодарение на тениса, плуването и гените на Фред Спрингър тялото й е доста стегнато в сравнение с тези на други жени. Зърната й се втвърдяват, а пенисът му, без да му обръща особено внимание, започва да расте.
— Или пък — продължава той с все още дрезгав глас — една от онези псевдотюдорски къщички, които приличат на печени сладкиши със стръмните си заострени покриви като къщички на вещици, Господи, как би се гордял татко, ако ме видеше в такава къща.
— Можем ли да си го позволим? — пита Дженис. — Сега ипотеките са се вдигнали на тринайсет процента.
Той плъзга ръката си по гладките сребристи стрии по корема й към косъмчетата й, които сякаш настръхват от допира му. Някой път трябва да я поцелува там. Да я сложи по гръб на леглото с висящи настрани крака, да коленичи пред нея и просто да я целува, докато свърши. Навремето го правеше, когато бяха гаджета и ходеха в апартамента на онова момиче с изглед към старите сиви бензинови резервоари до реката. Коленичеше пред нея и просто пасеше от тучната ливада с часове, търкайки нос и очи в тази магия. Всяка жена трябва да бъде целувана там от време на време, те не свършват така, че устата ти да се пълни като със скариди. Как ли издържат проститутките, пенис след пенис, а и трябваше да гълтат, сигурно гълтаха по цели литри на седмица. На Рут не й хареса онзи път, но сега някои жени, ако прочетеш някоя секс рубрика, една даже беше казала, че има вкус на шампанско. Може кабинетът да бъде на приземния етаж, а не всекидневната, просто да има една стая, до която да се слиза по едно-две покрити с мокет стъпала, така че да се разбира, че си в модерна къща.
— Това й е хубавото на инфлацията — казва той прелъстително на Дженис. — Колкото повече имаш, толкова по-добре си живееш. Питай Уеб. Плащаш в обезценени долари, а Чичо Сам взима лихвата като намаление на данък върху печалба. Дори след купуването на южноафриканските монети и плащането на септемврийските данъци имаме достатъчно пари в банката. И без това сега само глупаците си държат парите в банка. Вложи ги в първоначалната вноска за къща и остави банката да се притеснява за обезценяването на долара. В същото време цената на къщата ще се вдига с десет-двайсет процента годишно.
Вулвата й се овлажнява, а срамните й устни се отпускат.
— Изглежда ми несправедливо спрямо мама — изрича Дженис с приглушен глас, както когато прави любов. — Някой ден ще ни припише къщата и знам, че дотогава очаква да живеем с нея.
— Тя ще живее още двайсет години — казва Хари, пъхайки средния си пръст в нея. — След двайсет години ти ще си прехвърлила шейсетте.
— А на Нелсън няма ли да му се стори странно?
— Защо? Нали точно това иска — да се махна. Нали депресирам момчето?
— Хари, не съм сигурна, че ти го депресираш. Просто детето е изплашено.
— От какво има да се плаши?
— От същото нещо, от което и ти се плашеше на неговата възраст. От живота.