Животът. Прекалено много живот и въпреки това не ни стига. Страхът, че утре всичко може да свърши, и страхът, че утрешният ден може да бъде същият като вчера.
— Ами тогава не трябваше да се връща вкъщи, след като се чувства така — казва Хари. Ерекцията му спада.
— Не е знаел — отговаря Дженис. Пръстът му е още в нея и той усеща, че нейните мисли също я разсейват от плътта и я носят в тъжното царство на семейството. — Не е предполагал, че ще си толкова суров с него. Защо се държиш така?
Гадното хлапе още не беше станало на тринайсет години и се опита да му отнеме Джил, когато живееха в „Пен Вилас“ и Дженис си беше тръгнала.
— Той е суров с мен — казва Хари. Вече не шепне. Заслушва се и чува, че телевизорът на мама още е включен — чува един бучащ, тътнещ шум, но не от човешки гласове, а по-скоро като шума на природата в дърветата или по брега на океана. Станала е почитателка на специалния репортаж по телевизия АБВ в единайсет и половина и всяка сутрин им съобщава последната версия за развитието на събитията. Хомейни и Картър са притиснати от шепа хлапета, които още не се бръснат и нищо не разбират, и говорят за стари мъже, които изпращат на война деца. Ако изтриеш тези идиотски хлапета от света, той може и да стане едно по-разумно място за живеене.
— Той се мръщи всеки път, когато си отворя устата да кажа нещо. Във фирмата прави всичко наопаки. Оня ден дойде някакъв тип да купи меркурия, една от колите кабрио, които потроши, и наместо това му предложи една моторна шейна. Отначало си помислих, че това е някаква шега, но на другия ден отивам на работа и гледам, че меркурият го няма и на негово място до новите терсели се мъдри жълто кавазаки. Направо побеснях, а Нелсън ми каза да не се стискам толкова, бил намалил цената с четиристотин долара и това щяло да ни популяризира и да ни донесе двойно повече печалба от рекламите. Шантава е фирмата, която прави бартер с моторни шейни.
Дженис издава тих звук, който ако не беше толкова уморена, би бил смях.
— Татко правеше такива неща.
— Освен това зад гърба ми е купил коли кабрио на стойност десет хилядарки. Никой няма да ги купи, харчат бензин като луди и тая работа с Пру ми струва цяло състояние. Тя няма никакви осигуровки.
— Шшшт, мама ще те чуе.
— Искам да ме чуе, тя дава на хлапето тия велики идеи. Снощи ги чух да си говорят как двамата с Пру щели да си купят кола, при положение че старата й таратайка стои в гараж шест дни от седмицата.
Приглушено припяване долита през стената — иранците правят демонстрация пред посолството за пред телевизионните камери.
— Трябва да се махна оттук, мило.
— Разкажи ми за къщата — казва Дженис, притегляйки ръката му към влагалището си. — Колко стаи ще имаме?
Той започва да я масажира, плъзгайки пръсти в гънката от едната страна на триъгълника й и после от другата, и след това замислено я гали, търсейки опорната й точка, онова топченце, ядрото й. Косата на Синди изглеждаше по-тъмна от косата на Дженис, не толкова къдрава, искряща от игличките на светлината, като старото коженото палто на мама Спрингър.
— Няма да ни трябват много стаи — отговаря, — само една голяма за нас, с огромно огледало, което да виждаме от леглото…
— Огледало! Откъде ти хрумна това за огледалото?
— Вече всички имат огледала. За да се гледат как правят любов.
— О, Хари, не бих могла.
— Мисля, че би могла. И поне още една спалня, в случай че се наложи майка ти да дойде да живее при нас, или когато имаме гости, но не точно до нашата, а разделена поне с една баня, за да не чуваме телевизора. А на долния етаж ще имаме кухня с нови мебели, включително и кухненски робот…
— Страх ме е от тях. Дорис Кауфман казва, че през първата седмица, след като си беше купила такъв робот, всичко й ставало на каша. Едната вечер била розова каша, а другата — зелена.
— Ще се научиш — напява той, описвайки кръгчета по корема й, които се разширяват, за да обхванат гърдите и брадичката й, и след това намаляват, за да погъделичкат пъпа й, както онова перо гъделичкаше задника на мацката с маслинената кожа в бара на шосе 422.
— Има упътване. Ще имаме и хладилник с автоматично устройство за лед и от онези стенни фурни на равнището на лицето, за да не трябва да се навеждаме. Не знам за микровълнова, някъде четох, че ти изпържват мозъка дори от другата стая…
Влажна е, толкова влажна, че той се стряска, когато я докосва, като гол охлюв под градинско листо. Пенисът му пулсира така силно, че го заболява.