— И ще имаме огромна всекидневна на приземния етаж с лампи от едната страна, където ще правим купони.
— И кого ще каним? — гласът й потъва във възглавницата като прах върху лицето на мумия, толкова е тих.
— О. — Ръката му продължава да описва кръгове и той плъзга пръста си, за да навлажни зърната на гърдите й, първо едното и след това другото, като снежен прашец по връхчетата на коледна елха. — Всички. Дорис Кауфман и останалите лесбийки тенисистки от „Летящия орел“, Синди Мъркет и верния й ухажор Бъди Ингълфингър, всички готини момичета, които си скъсват задниците от работа за една по-добра Америка в „Златната черешка“, всички мъжкари в сервиза и отдела за резервни части в „Спрингър Мотърс“…
Дженис се засмива и в същия момент входната врата на долния етаж се трясва. След свижданията при Пру Нелсън се отбиваше в бара, който навремето се казваше „Феникс“, и се наливаше с тълпата, която си губеше времето там. Това потиска Хари, цялата тази свобода — това, че вечерната охрана не му разрешаваше да ходи при Пру тази седмица, не означаваше, че трябва да излиза и да се напива през цялото време. Ако се беше стреснал толкова много от падането й, трябваше да прави нещо по-ценно, поне от благодарност или за наказание, или от каквото и да било. Нелсън шумно тропа, докато минава между дивана и креслото във всекидневната, и покрай основата на стълбището, карайки порцеланът във витрината да звъни, на път към кухнята, за да си вземе още една бира.
Дъхът на Хари излиза бързо на пресекулки и той си представя как киселото озадачено лице сърба пяната от още една кутийка бира, пиейки и изяждайки света, и то само от чиста злоба. Усеща как до него майката на момчето се ослушва за стъпките му и поставя ръката й върху пениса си. Тя инстинктивно започва да я движи нагоре-надолу. Едновременно със стъпките на Нелсън на долния етаж, докато той се влачи обратно към креслото във всекидневната, Хари силно тласка пениса си в кухината, образувала се от съпружеската ръка на Дженис, представяйки си, че е в задника на танцьорката с маслинена кожа, и завързва гладките хипнотични кръгове, които описва по разтворената в очакване вдлъбнатина под корема й, убеждавайки я дрезгаво за къщата, която иска.
— Ще ти хареса. Ще ти хареса.
Нелсън казва на Пру, докато кара към Брюър във величествения стар морскосин крайслер на мама Спрингър:
— Познай какво. Успял е да убеди мама да си купят къща. Тя ми каза, че вече са ходили да видят около шест. Всички й се струват прекалено големи, но татко й казал, че трябва да се научи да мисли на едро. Аз пък мисля, че е откачил.
Пру тихо отговаря:
— Чудя се дали това няма нещо общо с нашето идване. — Искаше да си намерят самостоятелен апартамент в квартала на Джейсън, Пам и Слим и не можеше да разбере защо Нелсън иска да живее с баба си.
Някаква отбранителна ярост започва да се надига в него:
— Не виждам защо всеки нормален баща не би се радвал да сме наоколо. Има достатъчно място, а и баба не бива да живее сама.
— Сигурно е нормално — предполага жена му — за хора на тази възраст да искат да живеят сами.
— Кое му е нормалното да оставят старата жена да умре сама?
— Е, нали сега ние сме в къщата.
— Само временно.
— И аз така си мислех отначало, Нелсън, но сега не ми се вярва, че искаш да живеем сами. Ще ти дойда прекалено много, само ние двамата, ти и аз.
— Мразя гадни апартаменти и кооперации.
— Няма нищо, не се оплаквам. Сега се чувствам като у дома си там. Баба ти ми харесва.
— Мразя претъпканите блокове в центъра, обновени с малки магазинчета за удобството на разни педерасти и надрусани смесени двойки. Напомнят ми за Кент. Върнах се тук, за да се махна от оня фалш там. Такива като Слим се държат толкова ултракултурно, смъркайки кокаин и пиейки меск и разни други, а знаеш ли как си изкарва хляба? Касиер е в „Даймънд Каунти Лайт и Пауър“, лепи пликове с писма и ще стане началник на отдела си, ако работи там още десет години. Какво ще кажеш за тази кариера?
— Той не се прави на революционер, просто харесва хубави дрехи и други момчета.
— Хората трябва да са последователни — ядосва се Нелсън. — Не е честно да доиш обществото и в същото време да му се подиграваш. Една от причините да те харесвам повече от Мелани е, че тя беше толкова отдадена на всички тези радикални въпроси, не като теб.
— Не съм знаела — казва Пру още по-тихо, — че двете с Мелани сме се състезавали за теб. Докъде стигнахте двамата през лятото?