Той се втренчва напред, съжалил, че доверяването му е довело до това. Коледната украса в Брюър вече е сложена, червено, зелено и трепкащи гирлянди, които изглеждат изсъхнали и повехнали над улиците без сняг. Цялата украса е бледа сянка на коледното величие, което си спомня като дете, когато имаше изобилие от енергия и малко вандалщина. Тогава всеки стълб беше украсен с огромни естествени венци от борове, отсечени от местните хълмове, и един усмихнат Дядо Коледа с човешки ръст и сребристобяла шейна и осем елена със стъклени очи, облепени в нещо като истинска кожа, висяха от въжета, опънати от втория етаж на „Крол“ и покрива на сградата на цигарения склад отсреща. Прозорците в центъра от Четвърта до Седма улица бяха великолепно украсени с боядисани дървени войници и камили, и златни гайди се преплитаха с облаци стъклени нишки, а вечер тротоарите бяха претъпкани с купувачи. Коледни песни долитаха от затоплените магазини и се носеха из въздуха, който боцкаше като коледна елха. Беше невъзможно да не повярваш, че някъде в тъмнината зад града бебето Исус се ражда. Сега всичко беше толкова жалко. Градският бюджет беше орязан и половината магазини в центъра бяха празни. Пру настоява:
— Кажи ми. Знам, че е имало нещо.
— Откъде знаеш?
— Просто знам.
Решава да нападне: ако позволиш на тези млади съпруги да те командват отсега, след време направо ще те контролират.
— Нищо не знаеш — отсича той. — Единственото, което знаеш, е да се криеш зад това проклето нещо в теб. В това си много добра. Господи.
Сега тя се втренчва напред, шината на ръката й е едно неясно петно в крайчеца на окото му. Очите му смъдят от свределите на празничните светлини в декемврийския мрак. Нека се прави на мъченица, колкото си ще. Човек се опитва да каже истината и какво получава — само мъка.
Усеща старата кола на баба си лъскава, но мързелива под него, заради всичкото това желязо, което навремето слагаха, дори жабката е обточена с метал. Когато Пру млъкне така, някакъв вкус се появява в гърлото му, вкусът на несправедливостта. Не я е молил да зачева това бебе, никой не я е молил, а сега, когато се ожени за нея, има наглостта да се оплаква, че не е наел самостоятелен апартамент. Дай им едно нещо и те веднага искат друго. Жени, те са като дупки, пъхаш в тях едно след друго и никога не стига, пъхаш там целия си живот, а те се усмихват с онази крива, малко тъжна усмивка и съжаляват, че не си се справял по-добре, когато всичко вече е казано и направено. Вече достатъчно е хлътнал, тя няма да го принуждава да затъва още повече. Понякога, когато я погледне отзад, не може да повярва колко дебела е станала, хълбоците й са големи като на крава, готова да роди не някакво малко розово създание, а някакъв рогат бял носорог, който има толкова общо с Нелсън, колкото някой от Луната. Ето какво ти докарват жените, когато природата те управлява — излизаш от контрол.
Стягането в гърлото му е прекалено силно, трябва да каже нещо:
— Като си говорим за чукане, какво ще кажеш за нас двамата?
— Не мисля, че трябва да го правим сега. А и без това се чувствам толкова грозна.
— Грозна или не, ти си моя. Ти си старата ми женичка.
— Толкова ми се доспива, не можеш да си представиш. Но си прав. Хайде да направим нещо довечера. Да си тръгнем рано. Ако някой ни покани на гости след „Лейд Бек“, няма да ходим.
— Видя ли, ако имахме собствен апартамент, както толкова настояваш, ние трябваше да каним гости. При баба поне се спасяваме от това.
— Аз наистина се чувствам добре там — казва тя с въздишка.
Какво означава това? Означава, че не би трябвало да я извежда вечер — вече е женен, работи и не би трябвало да се забавлява.
Нелсън мрази работата, всяка сутрин се събужда с човъркане в корема, като че ли в него расте нещо, този бял носорог. Тези коли кабрио го гледат всеки ден, без никой да ги купува, а Джейк и Руди не могат да преживеят, че взе онова малко кавазаки, като че ли беше някаква голяма шега, която беше изиграл на баща си. Изобщо не искаше да става така, но онзи тип толкова го умоляваше и Нелсън искаше да разкара меркурия от фирмата, защото всеки път, когато го видеше, се сещаше как баща му му се присмиваше и не искаше да го изслуша, и се наложи да изпотроши двете коли, за да изтрие онази самодоволна усмивка — „сигурно се шегуваш“ — от лицето му. Не беше честно. В изложбения салон се чувства като на сцена, без да е научил репликите си достатъчно добре. Може да е от дрогата, която взема, от кокаина изтъняват стените в носа, а сега се говори, че тревата наистина разгражда мозъчните клетки, ТНС задръства мастните клетки и те кара да оглупееш за месеци наред, като всички тези младежи, на които им порастват гърди, защото нещо е било потискано, когато са станали на тринайсет. Напоследък Нелсън получава разни видения — дори когато стои изправен с широко отворени очи на хора с дупки на мястото на ноздрите от прекалено много кокаин или на Пру, лежаща в болницата с онова бебе носорог с червени очи. Сигурно има нещо общо с гипса на ръката й, който вече се беше захабил и се ронеше по краищата, а марлята под шината прозираше. И баща му, който ставаше все по-дебел, защото вече не тичаше, а кожата му свети, сякаш порите му абсорбират храна от въздуха.