— Естествено. Както и да е, нали всичко мина добре. Кога ще се роди той? Той или тя.
От сина му струи толкова много страх, че Хари не иска да говори повече с него. Очите му на мига стават прозрачни, всичкото кафяво в тях изчезва.
Нелсън свежда очи:
— Казаха още три седмици.
— Чудесно. Ще сме се върнали тъкмо навреме. Виж, Нелсън, може би не съм правил всичко както трябва. Сигурно съм грешал. Но не съм извършил най-големия грях. Не съм легнал да умирам.
— Кой казва, че това е най-големият грях?
— Всички го казват. Църквата, правителството. Това е срещу природата — да се предадеш. Трябва да продължаваш напред. Това ти е грешката — не продължаваш напред. Не искаш да си тук да продаваш таратайките на стария Спрингър. Искаш да си някъде по света, да учиш нещо. — Той посочва запад, отвъд Западен Брюър. — Как да караш делтапланер или да работиш с компютър, или каквото и да било.
Казал е прекалено много и е затворил малкото пространство в съпротивата на Нелсън, което се беше открехнало за секунда. Синът му го обвинява:
— Ти не ме искаш тук.
— Искам те там, където ще си щастлив, а тук не си. Не искам да кажа нещо, но проверявах цифрите с Милдред и резултатите не са добри. Откакто ти си тук и Чарли замина, брутните печалби са намалели с около единайсет процента в сравнение със същия период миналата година, ноември-декември.
Очите на момчето се навлажняват:
— Старая се, татко. Опитвам се да се държа любезно и полуагресивно, когато идват клиенти.
— Знам, Нелсън, знам.
— Не мога да изляза навън на студа и да ги принудя да дойдат да купуват.
— Прав си. Забрави какво ти казах. Работата при Чарли беше, че той имаше връзки. Аз съм живял в този щат през целия си живот, освен през двете години в армията, и нямам никакви връзки.
— Аз познавам много хора на моята възраст — протестира Нелсън.
— Да — отговаря Хари, — познаваш хора, които ти продават старите си кабрио на висока цена. Чарли обаче познаваше хора, които идваха да си купят коли. Той очакваше това от тях и не се изненадваше; те също не се изненадваха. Сигурно защото е грък, не знам. Каквото и да говорят за нас двамата, синко, ние не сме гърци.
Тази шега не помага, момчето е наранено повече, отколкото баща му искаше.
— Не мисля, че аз съм виновен. Виновна е икономиката.
Движението по шосе 111 се усилва; хората са тръгнали на път към къщи в мрака. Хари също може да си тръгне, Нелсън е дежурен до осем. Може да се качи в королата, да пусне радиото с четири колони и да чуе как върви цената на среброто. Ха-ха, сребро! Казва с тон, който звучи мъдро дори в собствените му уши, почти като Уеб Мъркет:
— Е, това си има своите предимства. Петролната криза е ударила японците по-лошо от нас, а това, което е лошо за тях, би трябвало да е добре за нас. Йената пада, колите струват по-малко в истински долари, отколкото миналата година, и това би трябвало да се отрази на продажбите ни.
Хари не може да прогони от съзнанието си изражението на Синди от снимката — някаква тревожна плаха радост, като че ли се носеше из въздуха с балон и току-що беше усетила земята да й се изплъзва.
— Цифрите — сериозно казва той на Нелсън в заключение. — Цифрите не лъжат. И не прощават.
Хари и Дженис бяха избрали новогодишния ден, за да отидат при мама Спрингър и да й съобщят новината, която криеха вече цяла седмица. Отлагането беше предизвикано от страха от реакцията на старата жена, както и от стремежа им за някаква церемониалност, желание да покажат уважение към свещените връзки на семейството, обявявайки раздялата в този важен ден, първия от началото на новото десетилетие. Сега обаче, когато денят настъпи, те се чувстват изтощени от седенето при Бъди Ингълфингър до три сутринта. Закъснението им се увеличи още повече и от шумната неразбория с колите в алеята — колата на братовчедката на Телма Харисън, която й гостуваше от Мериленд, не искаше да запали. Последваха пиянски викове и множество падания пред фаровете, докато се опитваха да намерят кабели за ток. Волвото на Рони беше докарано пред колата на братовчедката, всички навираха фенерчетата си, за да се уверят, че Рони свързва плюса с плюс и няма да взриви батериите. Хари беше виждал как в подобни случаи могат да се стопят кабелите. Някаква жена, която почти не познаваше, имаше толкова голяма уста, че успя да напъха фенерчето в нея и бузите й горяха като лампион. Бъди и новата му приятелка — отчаяна, кльощава, висока сто осемдесет и два сантиметра жена с къдрава коса и три деца от несполучлив брак — бяха направили нещо като пунш от ананасов сок, ром и бренди и той още усещаше вкуса на ананаса в устата си по обяд. За капак на главоболието на Хари Нелсън и Пру, които си бяха останали вкъщи с маминка и бяха гледали прякото излъчване от Таймс Скуеър за брата на Гай Ломбардо, сега, когато Гай Ломбардо беше мъртъв, са окупирали всекидневната и гледат парада по случай фестивала за купата от Тексас, така че двамата с Дженис трябва да замъкнат мама Спрингър в кухнята, за да поговорят насаме. Новото десетилетие има дъх на мъртвешки застоял въздух. Докато седят около кухненската маса и разговарят, той има чувството, че вече са провели този разговор и сега го повтарят отново.