Джени, със сенки под очите, прекъсва унеса му и казва:
— Хари, започни ти.
— Аз?
— Божичко, какво става? — преструва се на сърдита мама Спрингър, докато всъщност се забавляваше от официалния начин, по който двамата я бяха подхванали за лактите и я бяха насочили към кухнята. — Държите се, като че ли Дженис е бременна, но всъщност знам, че й вързаха тръбите.
— Обгориха ми ги — изрича дъщеря й нежно, с болка.
Хари започва:
— Беси, нали знаеш, че напоследък оглеждаме къщи?
Игривостта се отдръпва от лицето на старата жена, като че ли е изтрита с гума. Кожата в ъгълчетата на стиснатите й устни е изпъстрена, забелязва Хари изведнъж, от множество тънки, сухи бръчки. В съзнанието му тъща му се беше запазила така, както я беше видял за пръв път; обаче, без да забележи, кожата на Беси се беше отпуснала и напукала като маджуна на прозореца на избата, беше придобила вида на хартия, която е била смачкана и след това отново пригладена. Малко черно петно на отвращение се появява и се разраства, като че ли бързо се приближава от огромното засъхнало пространство на строгото й очаквателно мълчание.
— Сега — трябва да продължи и като преглъща казва — мислим, че открихме една, която ни харесва. Малка двуетажна къща в „Пен Парк“. Агентът смята, че може да е била къщичка за градинаря, която някой е продал, когато именията се разпродаваха, и после е била разширена, за да се пристрои по-голяма кухня. Намира се на едно малко колело близо до Франклин Драйв, зад по-големите къщи. Много е уединена.
— Само на двайсет минути разстояние, мамо.
Хари не може да спре да изучава кожата на старата жена на студената светлина на кухнята. Тъмната паяжина от вени, които й придаваха зачервения, смугъл вид, който Дженис беше наследила, е покрита с нещо като прах от тънки сиви нишки, бръчки, гравирани върху осветената повърхност на бузата откъм него като редове неразбираеми драсканици по далечна глинена скала. Той усеща как се извисява замаяно и жалките му засрамени думи падат през голямо разстояние, огромна бездна, докато мама неподвижно слуша присъдата си.
— Буквално сме врата до врата — казва й той — и имаме три спални на горния етаж, всъщност има една малка стаичка, която децата, които са живели там, са ползвали за игра, и две истински спални. С удоволствие ще те приемем всеки път, когато се наложи, за колкото време е нужно.
Усеща, че говори глупости: старата жена и без това живее с тях, непрекъснато чуват телевизора й през стената.
Дженис се намесва:
— Мамо, наистина точно сега ни е времето с Хари.
— Въпреки това трябваше да я уговарям, мамо, идеята беше моя. Когато двамата с Фред толкова любезно ни приехте, след като отново се събрахме, никога не съм смятал, че ще е за постоянно. Смятах, че ще е временно, докато отново си стъпим на краката.
Сега разбира, че му е харесвало това, че ще може да изостави Дженис по-лесно — можеше просто да си тръгне под уличните светлини и да я остави при родителите й. Но той не я беше изоставил, а сега вече не можеше. Дженис беше неговата съдба. Тя се опитва да прекъсне мълчанието на майка си:
— Това е и един вид инвестиция, мамо. Всички двойки, които познаваме, си имат собствена къща, както и ергенът, у когото бяхме снощи, а повечето от тях печелят по-малко от Хари. Недвижимото имущество е единствената добра инвестиция, ако имаш пари, при тази инфлация.
Мама Спрингър накрая проговаря, извисявайки глас, въпреки желанието си:
— Когато си отида, това място ще стане ваше, ако можехте да изчакате. Защо не можете да изчакате още малко?
— Мамо, много си жестока, като говориш така. Не искаме да чакаме за твоята къща, двамата с Хари искаме да си имаме собствена къща сега.