Дженис кима, кима, сълзите блещукат по носа й, колието на шията й подскача при всяко хлипане:
— Може би трябва да изчакаме, въпреки че казахме, че ще подготвим документите, щом се чувстваш така. Поне докато бебето се роди.
Двете се поклащат в някакъв ритъм, стискат ръцете си на масата, докосвайки главите си.
— Направете каквото трябва за собственото си щастие — казва мама Спрингър. — Ние ще се справим. Най-много може да умра, а това може да се окаже благословия.
Кара Дженис да се обърка: лицето й е подпухнало от плач, торбичките под очите й стават синкави от вина. Тя се обляга силно на майка си, отказва се от къщата, моли за прошка:
— Мамо, ние смятахме, Хари беше сигурен, че няма да си толкова самотна с…
— С грижа като Нелсън в къщата?
Корава стара гъска. Той трябва да се намеси, преди Дженис да развали всичко. Гърлото му се стяга:
— Чуй, Беси. Ти го искаше и го получи.
Свободни! Макадамът се изгубва под колелата, докато се издигат над пистата, която се вижда; под заобления, прикован с нитове край на огромното крило зърват стар жълто-кафяв форт. Петролните танкери на Южна Филаделфия се смаляват и заприличват на елементи от дама. Колелата се тресат при прибирането и жестоките фотони неподвижно искрят по алуминия до илюминатора. От бързото изкачване на самолета кръвта им натежава; ръката на Дженис се поти в неговата. Беше пожелала той да седне до илюминатора, за да не гледа тя навън. Под тях има блато, повехнало жълто-кафяво и синьо от солената вода. Хари се удивлява на индустриалните сгради отвъд Делауеър: плоски, посипани с чакъл покриви, широки колкото паркинги, и паркинги, изпъстрени с искрящи автомобилни покриви като подове на бани с инкрустирани бижута. В автоморгите ефектът е почти толкова лъскав. Знакът ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО изгасва. Зад Енгстръмови долита бърборенето на Мъркетови и Харисънови. Всички пиха по едно питие в бара на летището, въпреки че беше единайсет часът сутринта. Хари беше летял и преди, но до Тексас, когато беше в армията, и до Кливланд и Олбани на конференции на дилърите, но никога на такава почивка, на изток към слънцето.
Колко бързо и тихо самолетът „Боинг 747“ изяжда десетките мили отдолу! Ослепителните слънчеви лъчи пътуваха с него през езера и реки за секунди. Зимата е била странно мека по тези места, напук на аятолаха; зеленото на игрищата за голф изглеждаше като живи дискове и овални форми между белите апарати за изхвърляне на топки и по затревените участъци можеха да се видят движещи се прашинки — хора, които играят голф. От тази височина тенискортовете са като плочки от домино, автокината имат формата на ветрило, бейзболните игрища приличат на пръснати пари. Колите се движат неимоверно бавно и в странно съвършенство, като че ли по пътищата имаше релси. Къщите в Камдън се разпръсват, отдръпвайки се, за да разкрият разорано поле или имение с островърха къща и басейн, подобен на око, сгушено в мъгливата горичка; само след минута, докато все още се изкачват, Хари се намира над тъмния килим на Джърси Пайнс, набразден с жълтеникави пътища и петна с отпадъци, но голяма част от него все още не е обезобразен; подобни на вени, бледи, оголени дървета следват стръмнината и потока на водата сред по-тъмните вечнозелени борове, нюансите на съревнование върху земята са ясно различими за едно око, издигнало се на такава голяма височина. Дженис пуска ръката му и издава признаци, че е преглътнала ужаса си.
— Какво виждаш? — пита го тя.
— Брега.
Вярно е, с още една стъпка двигателите са ги приближили до ръба на океана от дървета. Пясъчната ивица под тях, отделена от сушата с пръстен искряща вода, е опасно изпълнена с разтегнали се летни градчета, гравирани там от строители, които не можеха да видят, както Хари виждаше, колко лесно огромните блещукащи рамене на океана могат да се повдигнат и да потопят и изтрият всички следи от човечеството. Там, където морето се блъска в белия пясък, къдравите вълни се разбиват като дантелена змия, закачена на ревер. След това самолетът се насочва над Атлантика на височина, от която белите вълни не могат да бъдат различени сред синкавото полукълбо долу, и необятността се превръща в пустота. Самолетът, сериозното му бръмчене отвън и веселото бърборене и подрънкване отвътре, е единственото нещо на този свят.