Выбрать главу

Една емайлирана стюардеса им сервира обяд, запечатан в поднос. Въпреки че е с тежък грим, Хари мисли, че под него разпознава, когато тя се навежда усмихнато да го попита какво питие би желал, сенки от трескава нощ. Чукат се при всяко кацане, беше го прочел в „Клуб“ или „Уи“, с различни гаджета във всеки град, с по двайсет или трийсет мъже; тези жени бяха прочутите възбудени моряци на нашето време. Откакто излетяха от летището, той беше очарован от другите хора: застланите с мокет коридори сякаш бяха претъпкани с откачалки, хора с налудничави форми и дрехи, момичета с мъртвешки бледи кожи и огромни слънчеви очила и коси, накъдрени така, че можеха да запълнят цяла кошница, чернокожи мъже, които се перчеха в дълги кожени палта и кадифени костюми, високо бледо момче с тюрбан и потник, някакво джудже с плетена барета, една жена, която беше толкова дебела, че не можеше да се побере в пластмасовите столове в чакалнята и трябваше да стои права, подпряна на алуминиев бастун. Животът извън Брюър беше крещят, див. Всички бяха клоуни в костюми. Хари и петимата му приятели също бяха с костюми, тънки летни дрехи под зимните палта. Синди Мъркет носи чехли с високи токчета на бос крак. Телма Харисън се мотае наоколо с вълнени чорапи и кецове. Всички непрекъснато се смеят с онзи издайнически смях от областта Даймънд Каунти. Хари няма нищо против да се понапие малко, но не иска да пожертва остротата на цветовете около себе си, на разкритието, че извън Брюър съществува свят, където рутината не се е насадила. В такива моменти той губи търпение с тялото си, дразни се, че петте му прозореца не са достатъчни, за да възприеме целия свят. Радостта кара сърцето му да бие силно. Боже, след като на тази възраст се е сбръчкал като стафида на седалката на колата, изведнъж отново се чувства велик, като волен вятър. Свободни: живите и мъртвите са изоставени на пет мили по-надолу в мъглата, която е изтрила земята като дъх по огледало.

Хари извръща поглед от двойното стъкло на илюминатора на самолета, направено от някакъв мек боядисан материал, който е надраскан хоризонтално, като че ли от метеоритен град. Дженис разглежда списанието на самолета.

Той я пита:

— Мислиш ли, че ще се справят?

— Кои?

— Майка ти, Нелсън и Пру, кой друг?

Тя обръща една лъскава страница. Майка й присъства в тези стиснати устни, които сякаш току-що са произнесли някаква тъжна истина и не искат да си вземат думите обратно.

— Предполагам, че ще се оправят по-добре, отколкото когато и ние сме там.

— Казаха ли ти нещо за къщата?

Те подписаха документите преди два дни, във вторник. Предния ден, понеделник, седми, бяха продали среброто си обратно на „Парични алтернативи“. Ценният метал, чиято стойност се беше вдигнала покрай паническото купуване заради Афганистан от големи притежатели на петролни долари, в онзи ден се продаваше за 36,70 долара, което означаваше, че всеки от сребърните долари, купени за 16,50 долара с включени данъци, вече струваше 2337 долара, според изчисленията на платиненорусата жена. Дженис, която не беше работила напразно от време на време във фирмата на баща си, придърпа калкулатора към себе си и след кратки изчисления посочи, че ако една тройунция сребро струва 36,70 долара, то седемдесет и пет процента от тази сума правят претопена стойност 27,52 долара. „Да — заяви младата жена, — но не може да очаквате «Парични алтернативи» да продава по-ниско от претопената стойност и да не купува обратно пак на по-ниска цена.“ Сега тя не изглеждаше толкова елегантна, колкото предния път, а малката пъпка в ъгъла на устните й се беше превърнала в нещо, което трябваше да бъде скрито с изрязан на кръгче лейкопласт. Но след един телефонен разговор с някакъв офис, скрит зад по-дебели стени от тънките венециански щори, тя се съгласи на 24 долара. По 888 правеше 21 312 или печалба от 6660 за по-малко от месец. Хари искаше да си запази осем от красивите сребърни монети като сувенири и това намали сумата на 21 120, което и без това беше по-магическо число. Те изтеглиха тежкото си богатство от сейфа в брюърския трезор и от сейфа в „Спрингър Мотърс“, като този път взеха мерки да намалят разстоянието за пренасянето му, като паркираха королата на Уайзър стрийт. На следващия ден, докато унцията сребро падаше на 31,75, те подписаха в същия брюърски трезор двайсетгодишна ипотека за 62 400 долара при лихва от 13,5%, което беше с 1,5% по-ниско от настоящия лихвен процент, и с един процент такса от 624 долара и тригодишна клауза за предоговаряне. Малката каменна къща в „Пен Парк“, бивша къщичка на градинаря, струваше 78 000 долара. Дженис искаше да платят 25 000 първоначална вноска, но Хари я убеди, че при тази инфлация дълговете са добро нещо, че ипотечните лихви се изваждат от данъците и че шестмесечните 10 000 минимум сертификати за пазарна цена в днешни дни изплащаха почти 12 процента. Така че те избраха 20-процентния минимум, или 15 600 долара, което банката с удоволствие им предостави, имайки предвид отличното положение на господин Енгстръм и семейството му в обществото. Минавайки между величествените колони, примигвайки на светлината на зимното слънце, Хари и Дженис притежаваха къща и след ден отлитаха към лятото. Години наред нищо не се случва, докато един ден всичко се случва наведнъж. Водата кипи, кактусите цъфтят, ракът се появява. Дженис му отговаря: