— Какво има сега? — пита я той.
— Имаше голям скандал — отговаря Дженис. — Сега е в стаята си и каза да ядем без нея.
— Не се притеснявай, ще слезе. Но какво има за вечеря? Не виждам нищо да се готви.
Вграденият в печката електронен часовник показва 6:32.
— Хари, кълна се, щях да отида да напазарувам веднага щом се преоблека след тениса, но тогава получихме тази пощенска картичка и започнахме да се караме за нея. И без това е лято, яде се по-малко. Дорис Кауфман — бих дала всичко да си угаждам като нея, твърди, че не хапва нищо на обяд, пие само чаша студен чай, дори през зимата. Реших, че малко супа и студеното месо, което с майка отказвате да опитате, все някога трябва да бъдат изядени. А и марулите в градината растат толкова бързо, че ще трябва да започнем да ги ядем.
Беше засадила малка зеленчукова градина в задния двор на мястото, където навремето беше люлката на Нелсън. Нае един човек да разоре земята с рототилера си. Пръстта беше мека и рохка под булото на зимата и Дженис ентусиазирано работеше с греблото под прозрачните сенки на напъпилите дървета, но сега, когато лятото вече беше тук и раззеленените дръвчета засенчваха лехите, а и игрите в клуба бяха открити, тя остави градината да буренясва.
И все пак той не може да не харесва тази черноока жена, която му беше безразлична съпруга вече двайсет и три години. Той е богат заради нейното наследство и това общо знание ги споява подобно на секса, удобно и тайно.
— Салата и студено месо — любимото ми ядене — примирява се той. — Но най-напред искам да пийна нещо. Някакви зяпачи дойдоха в работата точно преди да си тръгна. Разкажи ми за картичката.
Докато той стои до хладилника и си забърква джин и битер лимон с пълното съзнание, че тези сладки коктейли увеличават калориите в алкохола и поддържат наднорменото му тегло, но се успокоява, че оскъдната съботна вечеря ще го компенсира и че може да отиде да потича, Дженис минава през тъмната трапезария в мухлясалото преддверие, където сърдитият дух на мама Спрингър витае зад спуснатите щори, и се връща с една пощенска картичка. На нея се вижда заснежен склон под късче ясно синьо небе; две малки тъмни фигури изписват със ските си спирали по снега. ПОЗДРАВИ ОТ КОЛОРАДО гласят червени букви, написани върху небето, което прилича на синя боя. На обратната страна на картичката — познатите драсканици, разкривени, като че ли момчето е било тормозено прекалено много, когато се е учело да пише, гласят:
Здравейте мамо, татко и бабо,
Маунт Джъдж е нищо в сравнение с тези планини! Няма сняг обаче, само много трева (шегичка). Уча се да летя с делтапланер. Работата не провървя, човекът се оказа голям задник. Става ли да доведа Мелани вкъщи? Може да си намери работа и няма да създава проблеми.
— Мелани? — пита Хари.
— За това се карахме с мама. Тя не иска момичето да остане при нас.
— Това същото момиче, с което отиде там преди две седмици ли е?
— И аз това се чудя — отговаря Дженис. — Май името й беше Сю или Джо, или нещо подобно.
— Къде ще спи?
— Ами, или в предната стая, или в стаята на Нелсън.
— С него?
— Е, Хари, няма да съм много изненадана. В крайна сметка той е на двайсет и две. Кога стана такъв пуритан?
— Не съм пуритан, просто съм практичен. Едно е тези хлапета да ходят на планина и да тренират делтапланеризъм или каквото там правят, а съвсем друго е да си носят тревата и гаджетата в родното гнездо. Тази къща е доста странна, знаеш. И без това е прекалено тясно и човек не може нито да кихне, нито да пръдне, пък камо ли да прави секс, без всички да го чуят; честно казано, ние двамата и мама сме си добре. Помниш ли как, докато беше в гимназията, той заспиваше и радиото свиреше до два през нощта? Леглото му е тясно за него самия, да не би да предлагаш да им купим с Мелоди спалня?