— Хари, каква ли ще бъде сметката ни? Непрекъснато плащаш питиетата.
Той й отговаря:
— Просто се отпусни. По-добре да ги изхарчим, отколкото да ни ги изяде инфлацията. Чу ли, когато Уеб Мъркет каза, че сега доларът струва двойно по-малко от стойността си преди десет години — през 1970? Така че тези долари на практика са петдесет цента, отпусни се.
В съзнанието му тези харчове оправдават целта му — да спи със Синди, преди да изтече едноседмичната им почивка. Той усеща как моментът наближава, наближава към всички тях, как преградите между тях изтъняват, знае точно кога Уеб ще се прокашля или ще си запали цигара, погледите и мълчанието част по част разяждат стеснителността, под слънцето и звездите те изтягат тела върху сгъваемите шезлонги с винилови възглавнички, пръснати навсякъде. Ръцете им се докосват, когато си подават питиета, кибритени кутийки и кремове против слънце, разхождат се из бунгалата си и Хари дори случайно видя голия задник на Телма Харисън, когато един следобед им връщаше крема против изгаряне. Тя лежеше на леглото, за да може изгорялата й кожа да подиша малко, и се беше втурнала към банята, щом чу гласа на Хари на вратата, но не беше достатъчно бърза. Той видя стройното й бледо тяло, докато тичаше към банята, и подаде крема на Рони, който също беше гол. Та те по цял ден се разхождаха полуголи, с изключение на Телма, свряна под дърветата; Дженис втриваше крем в кръстовидните гънки на врата на Уеб, едрият пенис на Рони издуваше неприлично малките му бански, сладката Синди развързваше черната си презрамка, за да може гърбът й да почернее равномерно, разкривайки цялото зърно на гърдата си, когато се протягаше да си вземе питието, което сервитьорът й носеше на поднос. Тук чернокожите са с по-кадифена кожа, отколкото в Америка, по-черни, а телата им се поклащат в по-нежен ритъм. Към четири часа, когато сенките на дърветата пълзят като костеливи пръсти по пясъка, а лицата на мъжете са се зачервили въпреки навесите на количките за голф, те се преместват от плажа (Хари се дразни от шумоленето на палмите и нощем си мисли, че вали, но всъщност никога не вали) към сенчестата част до олимпийския басейн, където млади островитяни, облечени в бели сака, кръжат около тях и взимат поръчките им за питиета, а за твърдата бяла топка на слънцето, бавно се снижава към хоризонта на морето, с което се среща точно в шест в едно розово-лилаво петно. Оглупял и опиянен от удоволствие, Хари наблюдава как Синди претъркулна тялото си на друга страна върху шезлонга, а лентите му са се отпечатали върху страхотната й пухкавост като отпечатъци от гуми в кал. Телма бди сред тях, увита в хавлията си, Уеб продължава да бърбори, Рони завързва нови запознанства на бамбуковия бар. Това е търговецът в кръвта му, трябва да поддържа нивото си. Гласът му се носи над бученето като на някакво русокосо дете, гъбясало от водата и отегчено, гмурка се и запълва времето до вечерята. Дженис, колкото и да я обича от време на време, тук е като неизменното постоянно присъствие, застанала между Хари и сигналите, които Синди може би му праща; за щастие Уеб непрекъснато я забавлява, говори с нея като член на дребната брюърска буржоазия по неуморната тема за парите:
— Мислиш, че четиринайсет процента инфлация са много ли? В Израел живеят със сто и единайсет процента, а цветните им телевизори струват по хиляда и осемстотин долара. В Аржентина годишната инфлация е сто и петдесет процента, вярвай ми, не се шегувам. В Токио половин кило месо струва двайсет долара, а в Саудитска Арабия пакет цигари върви по петарка. Пет долара за пакет цигари. Сигурно си мислиш, че сме зле, но американският консуматор все още получава най-доброто в сравнение с която и да било индустриална страна.
Дженис захласнато го слуша и пуши от цигарите му. Косата й е поизраснала през лятото и тя я връзва на опашка. Сега седи в краката му, потопила ходила в басейна. Космите по дългите, кльощави крака на Уеб са се навили спираловидно като пружинки, а набразденото му от мъдрост лице е почерняло като лакиран бор. Хари се сеща, че Дженис по същия начин слушаше и глупостите на баща си, и това му харесва.
В неделя вечерта всички са отегчени от еднообразието в станцията им и решават да наемат такси до казиното в другата част на острова. Минават през селца с чернокожи дечурлига, на които само бялото на очите блещука в тъмнината покрай пътя. Стадо кози, завързани с въжета, се появява пред фаровете на таксито. През открехнатите врати на разнебитени барачки разбират, че това всъщност са кръчми с претъпкани с бутилки рафтове и шепа правостоящи клиенти. Бързо минават покрай стара каменна църква, която пръска светлина от свещи през заострените си прозорци без стъкла, от които се носи монотонно припяване. Таксито — „Понтиак“ от 69-а година с наредени по таблото вуду кукли, безмилостно профучава по неправилната страна на пътя — навремето островът е бил английска колония с ляво движение. Пречупените конусовидни форми на изоставени захарни фабрики на фона на осеяното със звезди небе още носят спомени от миналото, от измрели роби. Дженис, Телма и Синди бърборят в мрака за останалите в Брюър познати, за ужасната нова приятелка на Бъди Ингълфингър с височината й и трите деца — Бъди беше от типа жертва, и за невъзможната Пеги Фознахт, която според слуховете се обидила, че двамата с Оли не са поканени на тази почивка на Карибите, макар всички да знаят, че не могат да си я позволят.