Казиното е прилепено до друг плажен курорт, по-величествен от техния. Дървени пътечки се простират към осветения коралов риф. Това е отделен свят в света, мисли си Хари. Същества, приличащи на пакети натрошени спагети, се надигат от златистозелената вода, която се плиска по брега. Беше излязъл, за да проясни главата си. Беше загубил на блекджек и в опита си да възстанови загубите си беше удвоил и утроил залозите, обменяйки триста долара от пътническите си чекове, но докато приятелите му му се възхищаваха, той загуби всичко. Е, това беше по-малко от половината печалба от продажбата на една кола марка „Терсел“, и дори по-малко от цената на таратайките на Нелсън. Въпреки това главата на Хари пулсира и той е разтреперан и унизен. Крупието дори не вдигна поглед, когато, привършил парите, Хари се отблъсна от ярката кадифена игрална маса. Той тръгва по дървената пътека към черния хоризонт, а тропическият въздух успокоява пламналото му лице с микроскопични кръгообразни целувки. Представя си, че може да стигне до Южна Америка, където се намира Парагвай, и с носталгия се сеща за високите плевели покрай асфалта на фирмата и в онази ферма, в която се промъкваше като шпионин през живия плет, който пълзеше по порутената каменна стена. Сега тревата в двора сигурно беше отъпкана и пожълтяла от зимата, а от комина на самотната къща излизаше дим. Друг свят.
Изведнъж Синди застава до него, дишайки в такт с шума на морето. Страхува се, че техният момент е настъпил, а той съвсем не е подготвен за него, но тя изрича сухо и съчувствено:
— Уеб казва, че трябва да си поставяш някакви граници, преди да почнеш да играеш, за да не се увлечеш.
— Не се бях увлякъл — отговаря й Хари. — Просто имах теория.
Вероятно си мисли, че загубите му трябва да бъдат компенсирани и че тя е неговата награда. Почернелите й ръце изпъкват на фона на белия й плетен шал, с цветето зад ухото изглежда сякаш флиртува. Какво ли би било, ако притиснеше високото си тежко лице в нейното кръгло като ябълка, в бузите, челото и върха на носа й, в малките вирнати цепки на ноздрите й, в широките й устни и в палавите искрящи като на дете тъмни очи? Глупаво. Тя вдига поглед към него, но той отвръща очи към тропическата луна, която лежи на едната си страна под ъгъл, различен от този в Пенсилвания. Сякаш случайно, докато рее поглед в морето, той докосва ръката й с върховете на пръстите си. От неделния ден, прекаран на слънце, от нея сякаш струи някаква наелектризирана топлина. Кафявите водорасли се плискат в дъските на пътечката, една вълна се разбива в плажа, неговият момент е дошъл. Нещо прекалено сурово в изпъкналостта на лицето й го възпира, въпреки че тя е леко усмихната и е повдигнала лице нагоре, като че ли за да го улесни да плъзне устни под носа й.
Но зад тях се чува шум от стъпки и Уеб и Дженис идват почти тичешком, а на обърканите смесени светлини на луната, подводните искри и сиянието на казиното отзад ръцете им сякаш са били свързани и след това се отделят. Двамата развълнувано обявяват, че Рони Харисън е загрял игралната маса.
— Ела да видиш, Хари — казва Дженис. — Спечели поне осемстотин долара.
— Ах, този Рони — изрича Синди с момичешки укор, а светлините на казиното искрят през дългата й пола, докато тя бърза към същите тези светлини и краката й се очертават под тъмния й широк задник.
Връщат се малко след два часа. Рони остана на игралната маса прекалено дълго и в крайна сметка спечели само няколко долара. Двамата с Дженис заспиват по време на дългия път обратно, докато Телма сковано седи в скута на Заека, а Уеб и Синди седят на предната седалка до шофьора. Уеб разпитва за острова и шофьорът неохотно му отговаря на някакъв бълбукащ език, който едва наподобява английски. На портала униформен пазач ги пуска да влязат. Всичко тук е охранявано. Кражбите са нещо обичайно, крадци и дори убийци се изсипват навън от сърцето на острова, за да се хранят по краищата му от богатите туристи. До бунгалата за гости се стига по пътечки от боядисан в зелено бетон, излят върху пясъка, под шумолящите палми, между цветни храсти, които сутрин привличат колибрита. Докато мъжете се разбират за колко часа да отложат сутрешната игра на голф, трите жени си шушукат на известно разстояние от тях, на мястото, където асфалтовите пътечки се разделят към бунгалата им. Дженис, Синди и Телма се кикотят и хвърлят погледи към тях, погледи, които трепкат като птички на осветената от луната топла нощ. Шалът на Синди проблясва като петно пяна върху надигащата се вода. Най-накрая, карайки притихналата палмова горичка да зазвъни от подвикванията: „Лека нощ, лека нощ“, всяка от жените се отправя към бунгалото си със съпруга си. Заека чука Дженис от яд и заспива с надеждата, че сутринта ще бъде отложена за неопределено време.