Но утрото идва, а слънчевите лъчи проникват през жалузите на прозорците, докато малките жълти птички, за които се пее в една тукашна песен, следват пътя на подрънкващите подноси със закуската по асфалтовите пътечки. Не е толкова зле, разбира той, когато става. Тялото е привикнало към несполуките. Както му беше станало навик, отива да поплува внимателно и за кратко край пустия плаж, където пластмасовите чаши от предната вечер още стоят забити в пясъка. Това е единственият момент от деня или нощта, когато Хари е сам със себе си, въпреки старите двойки и жените, които имаха нужда от подкрепа, за да минат през пясъка, които също обичаха сутрешното плуване. Морето между нежните разбиващи се вълни сякаш е с цвят на пъпеш „Медна роса“, толкова бледозелено е то. Носейки се по гръб, той вижда по пътищата през мършавите стръмни склонове покрай брега хората, за които този остров не е място за почивка, чернокожи в парчета ярки платове, които се разхождат на път към работата, някои от жените с вързопи, дори кошове на главите си. Наистина го правят. Гласовете им донасят свежия сутрешен въздух заедно с пляскането, плясъка и пяната на топлата солена вода, която се плъзга и отдръпва в краката му. Белият пясък е порест като гъба и изпъстрен с дупки, през които дишат раците. Никога не е виждал толкова бял пясък, стрит коралов риф, ситен като захар. Ранното слънце леко посяда на изгорелите му рамене. Това е то, здравето. Тогава момичето с подноса със закуската идва до вратата им — тяхното бунгало е номер девет. Дженис, наметнала хавлиения си халат, отваря вратата и се провиква: „Хари“ към плажа, където старият чернокож чудатко в панталони в цвят каки вече мете водораслите и пластмасовите чаши, и купонът, и ловът отново започват.
Днес играе лошо, когато е уморен, замахва прекалено силно и удря с китки, вместо да остави ръцете си да водят. Дръж си китката стегната, не я хаби в горната част. Не се поклащай на пръсти, представи си, че носът ти е притиснат в стъкло. Представи си железопътни релси. Следвай ги. Днес това не му помага особено, сутринта му се струва дълга сред гладните криле на кораловата джунгла чак до затревените участъци, които са неравни като юргани, въпреки че според него е цяло чудо, че изобщо тревата вирее под това слънце. Той мрази Уеб Мъркет, който днес вкарва непрекъснато. От къде на къде този стиснат стар глупак ще чука тази фантастична жена и освен това ще взима Насау? Хари усеща липсата на Бъди Ингълфингър, когото превъзхождаше като играч. Плешивото теме на Рони и високото му голо чело приличат на обелено розово яйце, докато стои приведен над топката. Замахва като маймуна, всичката коса от главата му е отишла в ръцете му, как го търпи Телма? Жени — готови са да изтърпят всичко заради някой голям член. Хари не престава да мисли за тристате долара, които профука снощи, за които баща му щеше да робува шест седмици. Бедният татко, не доживя да види как парите станаха нереални.
Но нещата се пооправят следобед след няколко пина колади и сандвич със салата от раци. Решават да наемат три платноходки и се разпределят така, че двамата със Синди да са заедно. Никога не е управлявал лодка, така че тя стои потопена до гърдите във вода, суетейки се с кормилото, докато той седи сух нависоко, хванал въжетата, които придърпваха това триъгълно платно на ивици, което не му изглеждаше закрепено достатъчно стабилно, и се развяваше насам-натам, докато алуминиевите тръби се триеха една в друга. Цялата лодка му се струва нестабилна. Накарали са ги да си сложат нещо като черен гумен пояс на кръста и с него Синди изглежда доста сладка с късо подстриганата си коса, като жените полицайки по телевизията или жената жаба. Досега не беше забелязал колко тъмни и гъсти са веждите й, те се накланят един към друг и почти се докосват, когато кормилото най-накрая се задвижва. Тя извиква и подскача нагоре, пада по корем, гърдите й се сплескват, а кожата под банския й е бяла като мляко, рита във водата, за да качи почернелия си лъскав задник на лодката, прекалено женствена е за тази лодка, тя се клати като луда. Той я издърпва за ръката и алуминиевата тръба в основата на платното се залюлява и го удря по тила. Силно. Той е замаян. Тя сграбчва въжето от ръцете му и все още държейки дръжката на кормилото, крещи: