Те се разменят, докато лодката се люлее като хамак под краката им. Едно облаче скрива слънцето, оцветявайки водата в тъмнозелено, и после внезапно пак освобождава слънчевите лъчи. Хари хваща лоста и започва да го върти, докато вятърът подхване лодката. Изведнъж, както му беше казала, се почувства страхотно. Платното и лостът на кормилото го придърпват, невидимият морски бриз тласка лодката. Сега, когато контролира положението, разстоянията вече не му се струват толкова огромни и безнадеждни.
— Справящ се добре — казва му Синди. Седнала е с кръстосани крака и гледа напред, и Хари вижда долната част на пръстите на босия й крак, синкавата кожа на ходилото й е набръчкана, а милото й малко пръстче се е сгушило в съседния пръст, като да се скрие. Тя му има доверие. Обича го. Вече схванал какво трябва да прави, той се осмелява да наведе лодката на една страна, придърпвайки платното все по-здраво, така че вълните пробягват покрай тях и дланта му започва да гори. Сушата се приближава. Почти са в безопасност, когато, опитвайки се да насочи лодката към мястото на брега, където Дженис и Рони вече са изтеглили своята, той леко отпуска платното, вятърът го подхваща, носът рязко се потапя в яростно надигащата се вълна, лодката тежко се извърта, преобръща се и на двамата със Синди не им остава друго, освен да се плъзнат заедно от нея, оплели се във въжетата. Изпъстрена с жилки прозрачност го обгръща. „Въздух“, мисли си той обезумял и изскача на повърхността, озовавайки се в изненадваща тъмнина — лодката се издига над тях, полегнала на едната си страна. Синди е до него във водата. Той се задъхва и се опитва да й се извини, придържайки се за нея. При допира му тя е като акула — хлъзгава и грапава. Гумените им пояси се блъскат под водата. Всяко косъмче по веждите й блести на странната светлина сред тъмните вълни и мълчанието на утихналия вятър, чува се само нежното плискане на водата в преобърнатия корпус. Тя го отблъсква с гримаса, поема си дълбоко въздух и изчезва под лодката. Хари се опитва да я последва, но поясът му рязко го изтласква на повърхността, чува пляскането и сумтенето й от другата страна на преобърнатата лодка, докато тя първо дърпа и след това застава върху стабилизатора, за да изправи лодката. Огромни пръски вода експлодират изпод нея, докато платното закрива слънцето. Хари се повдига в лодката и тя умело я насочва към брега.
По-късно на плажа всички се смеят на безславното им преживяване, а в съзнанието му подводната им прегръдка бързо се превръща в нещо нежно и обещаващо. Припомня си плъзгането на кожите им, пляскането на краката й между неговите. Черните косъмчета на сключените й вежди. Космите на чатала й, които смело беше показала, докато седеше като йога. Всичко си пасваше.
Обедите в курорта им се сервират до басейна или им се носят на плажа, но вечерята е официално събитие, което се провежда в един обширен павилион, от чиито дълги напречни греди на тавана висят перести палмови листа, дълги цели метри, и в чиято задна част, до вратите, които водят към кухнята, над огромната скара се извиват високи пламъци, хвърлящи извиващи се сенки по сламения покрив и издялканите маски и проблясват по запотените лица на чернокожите помощник-готвачи. Главният готвач е мършав белгиец, който постоянно виси на бара между храненията с вид на болен или пък разговаря на рецепцията с тъжен акцент с някоя от спретнатите образовани местни жени. В понеделник вечер има барбекю, по време на вечерята певица пее калипсо и после танци под звуците на електронна маримба. Шестимата почиващи от Даймънд Каунти обаче се чувстват изтощени от нощта в казиното и решават да си легнат рано. След като почти не се удави в ръцете на Синди, Хари заспа на плажа и после отиде да си полегне в бунгалото. Докато спеше, неочаквана тропическа буря забарабани по ламаринения покрив. Когато се събуди, дъждът беше спрял и слънцето залязваше в тясна оранжева ивица в устата на залива, приятелчетата му се наливаха на бара вече цял час, откакто дъждът беше започнал. Нещо се готвеше. Трите жени му изглеждат с нежни лица на светлината на свещите, поставени на масата в малък червен свещник сред прозрачни като хартия цветя, които ще увехнат, преди вечерята да приключи. Непрекъснато се докосват, приятелството им е заздравено и въодушевено по време на почивката. Тази вечер Синди си е втъкнала жълт хибискус в косата и е облечена с онази арабска дреха, разкопчана наполовина. Тя няколко пътя се пресяга през питието на Уеб и протяга жилавите си почернели ръце, за да докосне Дженис по китката, докато си спомня: „Онова момче с приятен тен зад бара днес, казах му, че съм тук със съпруга си, а то присви рамене, като че ли за него това нямаше никакво значение!“. Уеб има вид на мъдрец, пропускайки клюките да минават покрай него, докато Рони, сънен и подпухнал, но изпълнен с желание, седи с онова мрачно и същевременно закачливо изражение. Хари и Рони бяха заедно в университетския баскетболен отбор в Маунт Джъдж и въпреки че беше звездата на отбора, Заека неведнъж трябваше да потиска чувството си, че треньорът Марти Тотеро харесва повече Рони, защото никога не се отказваше и беше „по-мъжествен“ до дъската на коша. Светът се движи от стимули. Заека смяташе, че ако нещо не се случи от само себе си, то не си заслужава да го насилваш. Певецът се приближава до тяхната маса и изпява дълга мръсна песен за големия бамбук. Хари не разбира всички намеци, но жените се кикотят след всеки куплет. Певецът се усмихва и песента е усмихната, но очите му блестят като на застинал на стената гущер и когато се навежда над китарата, Хари вижда, че темето му е покрито със сива вълна. Изтъркани номера. Изкуството умира. Хари не може да разбере дали трябва да му дадат бакшиш, или просто да му ръкопляскат. Те започват да пляскат, а ръката му, бърза като езика на гущер, се стрелва да вземе банкнотата, която Уеб, облягайки се назад, му подава. Старият певец отива до съседната маса и започва онази песен за гръб в гръб и гърди до гърди. Синди се засмива, докосва Дженис по ръката и казва: