— Така ли е наистина? — пита Хари Дженис. — Любопитно ли ти е?
Тя свежда поглед към изгасващата светлина на свещта:
— Естествено.
— На мен пък не — заявява Синди, — не и формата. Не съм любопитна, наистина не съм.
— Много си млада — казва Телма.
— На трийсет години съм — възразява тя. — Не се ли предполага, че съм в най-добрата сексуална форма.
Сякаш отново е с нея във водата, Хари се опитва да я зашити:
— Грозни са като смъртта. Поне повечето пениси, които съм виждал.
— Не си ги виждал еректирали — небрежно вметва Телма.
— И слава богу — отговаря й той. Понякога се чувства отвратен от тази груба тълпа, с която се движи, от човешката грубост.
— Да, ама обича собствения си член — отбелязва Дженис, запазвайки лекия, хладен и като че ли научен тон, който се е настанил над тях в притихналата трапезария. Певецът е спрял да пее. Хората от другите маси си тръгват, преместват се към по-малките маси около дансинга до басейна.
— Не го обичам — възразява той шепнешком, — просто съм свързан с него.
— Той е ти — тихо му казва Синди.
— Важен е не само членът — пояснява Телма. — Мъжът като цяло трябва да те възбужда. Начинът, по който се носи. Гласът му, смехът му. Но в крайна сметка, като че ли всичко се свежда до това.
Пениси. Възможно ли беше? Десертите и кафето им пристигат и те изоставят тази деликатна тема. Оживени от храната и разговора, в крайна сметка всички решават да седнат с по едно питие и да погледат малко танците под звездите, които тази нощ изглеждат на Хари като бижута по циферблата на часовник, който се движи влудяващо бавно, отмервайки минутите, докато пропадне в Синди, като че ли някоя звезда ще падне и изсъска в този басейн с олимпийски размери. Веднъж като дете, докато беше на някакво поле, някой му каза — сигурно е била майка му, въпреки че не си спомня гласа й, че ако гледаш нощното небе и преброиш до сто, ще видиш падаща звезда, толкова често явление са. Но въпреки че сега се накланя назад, оставил стингъра си върху стъклената масичка, загърбил утешителния съучастнически шепот на приятелите си, докато вратът му не започва да го боли, всички звезди над него висят неподвижно по местата си.
Уеб Мъркет провлечено казва със строгия си глас:
— Е, деца, като най-стария от компанията предявявам правото да заявя, че съм уморен и искам да си лягам.
И точно когато Хари извръща очи от небето, забелязва ярко и кратко като драсната клечка кибрит една падаща звезда, потопена в мастиления океан. Жените стават и оправят полите си, маримбите след няколко пърхащи затихващи звуци се извисяват в мелодията на „Да влязат клоуните“. Това жалко звънтене заглъхва зад тях, докато се придвижват покрай басейна и бара, където мършавият алкохолизиран управител се опитва да се свърже по телефона с Ню Йорк, по алеята с бордюри от боядисани в бяло корали и надолу по сенчестите асфалтови пътечки между храстите със заспали цветове. Шумоленето на палмите над тях се засилва със заглъхващите звуци на музиката. Плясъкът на разбиващите се вълни се приближава. На осветеното от луната място, където пътечката се разделя на три, те нервно си пожелават лека нощ, но никой не се помръдва; ръката на една жена нежно се протяга и хваща китката на мъж, който не е съпругът й. Останалите я последват, никой не поглежда към другия — едно безмълвно подръпване със сведени погледи, целящо да раздели партньорите и да ги поведе по съответната пътечка до бунгалото на всяка жена. Хари чува кикотенето на Синди в далечината, защото не нейната ръка го тегли с такава нежна решителност, а тази на Телма.
Тя почувства, че той отстъпва и мълчаливо го хвана по-здраво. На плажа той вижда, че някаква компания е донесла ветроупорен фенер с техните напитки; фенерът и цигарите им светят червено в сенките, докато морето зад тях се е ширнало бледо като мляко зад черния силует на голяма платноходка, закотвена в залива под лунния сърп, наклонен над гърба му. Телма пуска ръката му, за да извади от чантичката си ключа от бунгалото.
— Утре през нощта ще имаш Синди — прошепва тя. — Ние говорихме за това.
— Добре, чудесно — казва той неуверено, надявайки се, че не е прозвучало обидно. Това означава, мисли той, че Синди е пожелала това прасе Рони, а Дженис е получила Уеб.