— Ето ме. Изглеждаш шокиран. Толкова сладък благонравник си, Хари, и това е едно от нещата, които обожавам у теб. Връщам се след пет минути. Опитай се да не заспиш.
Много остроумно. С това недоспиване, постоянното пиене и злополуката във водата днес — главата му клюмна и някаква бездънна жлъчно зелена маса засмука краката му — той беше изтощен. Започва да се съблича, но не знае къде да спре. По време на съвместното съжителство съпрузите отработват множество подробности, които с чужда жена отново изскачат на повърхността. Дали на Телма ще й хареса да го завари гол под завивките? Или върху завивките. Струва му се, че ако не е гол като нея, когато излезе от банята, ще бъде грубо. В същото време с тази лампа със сламен абажур, полюшваща се толкова ярко над леглото, не му се ще тя да реши, че се мисли за звезда от „Плейгърл“, излегнал се така на показ. Знае, че би могъл да отслабне с петнайсет килограма и пак ще има шкембе. Смъква панталона си и пресича стаята до поръбеното с бамбук бюро и включва лампата върху него, чиято евтина дървена основа е украсена със залепени мидички. Сваля слиповете си. Ластикът се е поразтеглил. Единствената марка, която си струва да се купува, е „Джоки“, но магазините в Брюър не искат да ги предлагат, отвсякъде гонят качеството. Той изключва лампата над леглото и се изтяга върху покривката, така както си е, както е бил, както ще бъде, преди служителите от погребалното бюро да го облекат за последен път, без дори венчална халка, която да прикрива голотата му. Когато двамата с Дженис се женеха, от мъжете не се очакваше да носят венчални халки. Затваря очи, за да им даде възможност да починат за секунда в червената празнота зад клепачите му. Трябва да го изтърпи, може би тя ще иска само да си говорят и после ще се опита наистина да си почине за утре вечерта… Остарява… Това хлъзгане под водата…
С шум, който го стряска като трус от земетресение, Телма излиза от банята. Държи бельото си пред гърдите, а после с гръб към него слага бикините в мръсната купчина, която Харисънови държат до бюрото, зад сламеното кошче за отпадъци, а сутиенът, който явно е достатъчно чист, сгъва и прибира в чекмеджето. За втори път по време на това пътуване, мисли той сънливо, вижда задника й. Когато се обръща, тялото й закрива лампата на бюрото и сякаш привлича сенките към себе си. Тя пристъпва плахо, все едно гази във вода. Гърдите й се полюшват, когато се навежда да запали лампата, която той беше изгасил. Сяда на ръба на леглото. Членът му е още мек. Тя го хваща с ръка:
— Не си обрязан.
— Не, явно в онзи ден в болницата не са извършвали тази процедура. Или пък майка ми е имала някаква теория. Не знам. Никога не съм питал. Съжалявам.
— Прекрасен е. Като малка шапчица. — Седнала на ръба на леглото, по-гъвкава гола, отколкото си спомня да е била някога с дрехи, Телма се навежда и поема члена му с устата си. На светлината на лампата тялото й представлява странна смесица от лек тен, белещи се розови участъци и естествения, жълтеникав оттенък на кожата й. Коремът й се нагъва на плоски ивици, като купчина вестници, а по горната част на ръката й, докато държи основата на члена му с два пръста, се вижда неясна плетеница от сини вени. Но дъхът й е топъл и влажен и като гледа как на светлината на лампата няколко бели косъмчета се вият като изгорени сред убито кафявата й коса, на Хари му се иска да се пресегне и да погали главата й или да докосне ритмично движещата се вдлъбнатина на челюстта й. Но се страхува да не прекъсне усещанията, които тя предизвиква у него. Тя вдига бързо ръка да отметне кичур коса, сякаш за да му даде възможност да вижда по-добре.
Той промърморва:
— Прекрасно.
Става все по-дебел и по-дълъг, но тя продължава всеки път да натиска устните си надолу до пръстите, които са обвили основата му. Тя разтваря крака, за да й е по-удобно, изпъвайки единия през ръба на леглото и той вижда как от окосмения й триъгълник, който е по-фин и червеникав, отколкото изобщо би му хрумнало, се показва късо бяло възелче. За разлика от тази на Дженис и от представата му за Синди, вулвата на Телма не е плътна, тя е като прозрачен мъх върху лилаво-червени срамни устни, от които бялото езиче на конеца се подава и я прави да изглежда толкова самотна и беззащитна, че Хари е в състояние да се разплаче. Тя също е на ръба на сълзите, вероятно от усилието да не се задави. Отдръпва се и се взира във втренченото око на главата на члена му, която се е подула и освободила от кожичката си. Тя я издърпва нагоре и шеговито — напевно казва: