— Мелани. Не знам, може да спи на пода. Имат си спални чували. Може да я настаним в предната стая, но знам, че няма да спи там. И ние нямаше да го направим. — Замъглените й тъмни очи са втренчени отвъд него назад към времето. — Хабяхме цялата си енергия да се промъкваме из разни коридори и да се натискаме на задните седалки на колите, и просто си мисля, че можем да спестим това на децата си.
— Имаме едно дете, не деца — отговаря й той студено, докато джинът нахлува в гърлото му. Някога имаха деца, но малката им дъщеричка Беки умря. Жена му беше виновна.
Виновна беше и за цялата изстискана и нащърбена форма на живота му; заставаше като стена пред свободата му на всяка крачка.
— Виж какво — казва й той, — от години се опитвам да се измъкна от тази шибана депресираща къща и не искам този безпомощен арогантен глупак, който сме отгледали, да се връща тук и да ме принуждава да остана. Тези деца смятат, че светът е създаден, за да им служи, но на мен ми писна да се мотая в очакване да обслужвам някого.
Дженис се изправя срещу него, без изобщо да трепне, скрита зад загара си от голф клуба.
— Той е наш син, Хари, и ние няма да му откажем само защото тя е от женски пол. Ако ставаше въпрос за някой приятел на Нелсън, изобщо нямаше да се вълнуваш толкова, вбесява те фактът, че става дума за приятелка, приятелка на Нелсън. Ако беше твоя приятелка, горният етаж нямаше да ти се струва прекалено пренаселен, за да пърдиш. Той е мой син и аз го искам тук, щом той желае да е тук.
— Нямам никакви приятелки — възрази той, но звучи жалко.
Да не би Дженис да намеква, че трябва да си има. Жените, щом се стигне до секс, се превръщат в чудовища. Мръсник си, ако ги чукаш, мръсник си и ако не ги чукаш. Хари тръгва към трапезарията и стъклата на входната врата потреперват. Той извиква към тъмното мръсно стълбище срещу входа:
— Хей, Беси, слез долу! На твоя страна съм!
Следва тишина като от Господ горе на небето, после проскърцване на легло, освободено от тежестта си, шум от бавни провлечени стъпки по тавана към началото на стълбището.
Госпожа Спрингър тътри подутите си крака по стълбите и нарежда:
— Тази къща е моя по закон и това момиче няма да прекара и една нощ под покрива, за който бащата на Дженис зароби дните си, за да запази над главите ни.
Стъклата на входната врата отново потреперват. Дженис е влязла в трапезарията. Процежда през стиснати устни, досущ като майка си:
— Майко, ти нямаше да държиш този огромен покрив над главата си, ако не бяхме ние с Хари да си делим разноските. Това е голяма жертва от страна на Хари, човек с такъв доход да няма собствена къща, и ти нямаш право, да забраняваш на Нелсън да си дойде вкъщи, ако иска. Нямаш право, майко!
Закръглената стара жена с пъшкане си проправя път до площадката, поколебава се на третото стъпало от входа към трапезарията и с разтреперан от сълзи глас казва:
— Ще съм щастлива да видя Нели, когато иска, обичам това момче от цялото си сърце, въпреки че от него не излезе това, за което с дядо му се надявахме.
Колкото по-трогателна иска да изглежда старата жена, толкова повече Дженис се ядосва:
— Сега, когато не може да си каже мнението, винаги намесваш татко, но докато беше жив, той беше много гостоприемен към Нелсън и приятелите му. Спомням си как по време на онова барбекю в задния двор по случай завършването на Нелсън, след като татко вече беше получил първия удар, се качих при него да го питам дали му пречи шумът и той ми каза с онази негова иронична усмивчица — сега и нейният глас започва да трепери от напиращите сълзи, — че шумът от младежки гласове му действа добре на сърцето.
Заека все още ясно си представя онази бърза изплъзваща се усмивка на продавач. Като джобно ножче без щракащия звук.
— Барбекю в задния двор е едно нещо — възразява госпожа Спрингър, влачейки мръсните си пантофи по последните три стъпала, вперила поглед право в дъщеря си, — курва в леглото на момчето е съвсем друго.
Хари решава, че това за старата е доста модерен изказ и се разсмива с глас. Дженис и майка й са нисички жени; те го зяпват с еднаквите си лица с шоколадови очи и устни като цепки, подобно на две кукленски глави, забити на еднакви прътове.