— Такова сериозно малко личице.
Тя го целува лекичко, веднъж, два пъти, докосвайки го с език, след това отново започва да се движи нагоре-надолу, докато не започва да му се струва, че трябва да си поеме въздух.
— Господи — въздиша тя. — От толкова отдавна искам да направя това. Изпразни се. Изпразни се, Хари. Изпразни се в устата ми. Изпразни се в устата ми и по цялото ми лице.
Докато изрича това, гласът й звучи дрезгаво и налудничаво, и през цялото време Телма не спира да гледа малката му цепка, където сега се е появила една мътна сълза. Тя я облизва.
— Наистина ли — пита той плахо — ме харесваш от известно време?
— От години — казва тя, — от години. А ти така и не си забелязал. Лайно такова. Вечно под чехъла на Дженис и точещ лиги по глупавата Синди. Е, нали знаеш къде е Синди в момента. Съпругът ми я чука. Той не искаше, каза, че предпочита да си легне с мен. — Тя изсумтява с някакво тежко чувство на отвращение от самата себе си и отново се гмурка надолу с уста. В тръпнещия прилив на усещания, притиснат към отвора на гърлото й, той се чуди дали е редно да приеме поканата й.
— Чакай — казва Хари, — не искаш ли първо да направя нещо за теб? Ако свърша, всичко приключва.
— Ако свършиш, после ще свършиш пак.
— Не и на моята възраст. Няма да стане.
— Твоята възраст. Вечно говорите за възрастта си. — Телма опира лице в корема му и вдига поглед към него, за първи път игриво, очите й смущаващо гледат право в неговите. Никога преди това не бе забелязвал цвета им — онзи неопределен цвят, наричан лешников, но на силната светлина над главите им, блеснали от всичкото това поемане, очите й са избледнели и добили някаква животинска прозрачност.
— Твърде съм развълнувана — казва му. — Така или иначе, Хари, в момента съм в мензис, а те са наистина обилни през месец. Страх ме е да ида да разбера защо. През другите месеци имам ужасни спазми и почти никакво течение.
— Иди на лекар — предлага той.
— Непрекъснато ходя по лекари. Те са безполезни. Умирам, знаеш, нали?
— Умираш?
— Е, може би се изразявам твърде драматично. Никой не знае колко време ще отнеме. Едно от нещата, които категорично не трябва да правя, е да се излагам на слънце. Луда бях да дойда тук. Рони се опита да ме разубеди.
— Защо дойде?
— Познай! Ще ти кажа, Хари, полудяла съм. Трябваше да те прогоня от съзнанието си.
Струва му се, че тя пак ще изхлипа с онази отвращаваща скръб, но тя вдига глава, за да погледне члена му. От всичките тези приказки за смърт той е почти омекнал.
— Онази язва на кожата ли? — пита той.
— Мммм — промърморва Телма. — Ето, виждаш ли обрива. — Тя отмята назад косата от двете си страни: — Красота, нали? Това е резултатът от глупостта ми в петък. Просто толкова силно исках да съм като вас останалите. В неделя беше ужасно. Ставите те болят, вътрешностите ти не функционират. Рони предложи да ме заведе вкъщи за кортизонова инжекция.
— Той е много мил с теб.
— Той ме обича.
Членът му отново се е втвърдил и тя се навежда над него.
— Телма — до тази нощ не е използвал името й, — нека да направя нещо за теб. Искам да кажа, равни права и така нататък.
— Не искам да се завираш във всичката тази кръв.
— Нека тогава да посмуча тези сладки неща. — Зърната й не са на бучици като на Дженис, а съвършени като палчетата на бебе. Тъй като сега той доставя удоволствието, се чувства в правото си да се пресегне и да загаси лампата над леглото. В тъмното обривите й изчезват и той вижда усмивката й, докато се наглася, за да бъде обслужена. Тя сяда с кръстосани крака, както Синди на лодката — жените са по-гъвкави — и поставя в скута си една възглавница за главата му. Вкарва пръста си в устата му и си играе със зърното си и с езика му едновременно. През нея преминава тръпка като радио, което не е изключено докрай. Ръцете му намират задника й и топлите й гънки. Кожата на Телма сякаш има стъклена структура, докато на пипане Дженис е като много, много фина шкурка. Гален от ноктите на ръцете й, членът му отново се е изправил.