— Хари — гласът й се прилепва до ухото му. — Искам да направя нещо за теб, така че да не ме забравиш. Нещо, което никога не си правил с никоя друга. Предполагам, че и други са те смукали?
Той кима утвърдително, с което подръпва кожата на гърдите й.
— Колко жени си чукал в задника?
Той оставя зърното й да се изплъзне от устата му:
— Нито една. Никога.
— А двамата с Дженис?
— О, Боже, не! Никога не ни е хрумвало.
— Хари. Нали не се шегуваш с мен.
Колко мило прозвучава нейното старомодно „шегуваш се“. Заради всичките тези разговори с третокласници.
— Не, честна дума. Мислех, че само обратните… А ти и Рони?
— Непрекъснато. Е, много често. Той го обожава.
— А ти?
— Има си своето очарование.
— Не боли ли? Искам да кажа, той е огромен.
— В началото. Ползва се вазелин. Сега ще взема нашия.
— Телма, чакай, ще се справя ли?
Тя се засмива:
— Ще се справиш.
Измъква се към банята, а докато я няма, той става огромен. Тя се връща и обилно го намазва с ледено експертно докосване. Хари потръпва. Телма ляга до него, обърната с гръб, свива се напред, сякаш ще я изстрелват от оръдие, и се пресяга назад, за да го насочва.
— Лекичко.
В началото сякаш няма да влезе, но изведнъж се плъзга. Медицинската миризма на размазания вазелин стига до ноздрите му. Притискането в основата е плътно, но отвъд него, там, където влагалището е кадифено меко и нежно, няма никакво усещане — празнина, чиста черна кутия, хранилище на съвършено нищо. Той е в тази празнота, отвъд тесния пръстен от мускули. Пита:
— Може ли да свърша?
— Моля те. — Гласът й звучи глухо. Гръбнакът и лопатките й са изпънати.
Трябват му само няколко движения, докато търка скалпа й с едната ръка и е приклещил ханша й с другата. Къде ли ще отиде спермата му? Никъде, просто ще се смеси с лайната й. Със сладките лайна на сладката Телма. Те лежат безмълвни и неподвижни един до друг, докато членът му бавно се смалява и той го изтегля.
— Добре — казва той. — Това няма да го забравя.
— Обещаваш ли?
— Притеснявам се какво усещаш?
— Кара ме да се чувствам изпълнена с теб. Кара ме да се чувствам изчукана в задника. От прекрасния Хари Енгстръм.
— Телма — признава си той, — не мога да повярвам, че толкова ме харесваш. Какво съм направил, та да го заслужа?
— Просто съществуваш. Просто разпръскваш светлината си. Никога ли не си забелязвал на купони или в клуба, че винаги съм до теб?
— Ами, всъщност не. Няма толкова много място до мен. Искам да кажа, че винаги ви виждаме двамата с Рони…
— Дженис и Синди забелязаха. Знаеха, че ти си този, когото искам.
— Ъъ, не че искам, така де, да се възползвам от ситуацията, но какво точно те привлича в мен?
— О, скъпи, всичко. Високият ти ръст и начинът, по който се движиш, сякаш още си кльощав двайсет и пет годишен младеж. Как никога никъде не сядаш, без да се увериш, че има изход. Леката усмивка, като на момченце на някакъв купон, което всеки момент ще бъде спипано от големите хулигани. Ти толкова вярваш на хората, на Уеб. Приемаш всяка негова дума безрезервно, дори когато никой друг не му обръща внимание, а Дженис — толкова се гордееш с нея, че направо е жалко. Та тя нищичко не умее. Даже тенисът й. Дорис Кауфман ни разправяше, наистина…
— Е, приятно ми е да гледам, че се забавлява с нещо. Животът й е бил доста гаден.
— Ето, виждаш ли? Ти си ужасно щедър. Толкова си благодарен, че си някъде, смяташ, че този второкласен клуб и онази ужасна къща на Синди са самият рай. Прекрасно е. Толкова си доволен, че си жив.
— Ами, да. Тоест, като се има предвид алтернативата…
— Това ме убива. Толкова те обичам заради това. И ръцете ти, винаги съм обичала ръцете ти. — Седнала изправена на ръба на леглото, тя повдига отпуснатата му ръка и целува големите бели полумесеци на всеки нокът. — А сега и пениса ти, с малката му шапчица. О, Хари, не ме интересува дали това ще ме убие, това, че дойдох тук. Тази нощ си струва.
Онази празнина, вътре в нея. Не може да откъсне мисълта си от това, което е открил, онова нищо, видяно единствено от единичното му око. Сред сенките, докато влажната синкава лунна светлина и шумоленето на палмите се процежда през щорите край леглото, той й се доверява, сякаш реди молитва, говори й за себе си, както не е говорил на никой друг: за Нелсън и неприязънта, която изпитва към момчето, и неприязънта, която то изпитва към него. И за дъщеря си, за дъщерята, която вярва, че има, пораснала, без да знае за него. Осмелява се да се довери на Телма, защото тя му е позволила да я изчука отзад като доказателство за любовта си, заради усещането за чудото, че е самият себе си, а не някой друг и заради старото си чувство, което сега избледнява поради липсата на енергия, че съществува нещо, което иска да бъде открито от него, че е тук на Земята с някаква задача.