— Колко е прекрасно, че мислиш така — казва Телма. — Това те прави… — трудно й е да намери подходящата дума — силен и тъжен.
Тя му дава съвети за някои от нещата. Смята, че трябва да издири Рут и да я попита без заобикалки дали това е неговата дъщеря. И ако е така, дали би могъл да помогне някак. По въпроса за Нелсън тя смята, че е възможно проблемът на детето да е продължение на този на Хари; ако той самият не се чувстваше виновен за смъртта на Джил и преди това за тази на Ребека, не би се чувствал толкова застрашен от Нелсън и би бил по-мил и дружелюбен към него.
— Имай предвид — казва тя, — че той е един млад мъж, какъвто и ти си бил някога, който търси своя път.
— Но той не е като мен — протестира Хари, най-после попаднал на личност, която би могла да разбере пълния ужас на тази истина, огромното разпадане. — Той е проклет малък Спрингър до мозъка на костите си.
Телма мисли, че прилича на Хари повече, отколкото той осъзнава. Ами това, че иска да научи делтапланеризъм — нима не разпознава себе си в това? И онази история с двете момичета едновременно? Не е ли възможно той донякъде да завижда на Нелсън?
— Но аз никога не съм искал да чукам Мелани — признава той. — Нито пък Пру кой знае колко. И двете все едно не са от този свят.
— Разбира се — заключава Телма, — че не би трябвало да искаш да ги чукаш. Та те са ти дъщери. Нито пък Синди. Би трябвало да искаш да чукаш мен. Аз съм от твоето поколение, Хари, аз те разбирам. За онези момичета ти си просто една куха купчина от години и пари.
Постепенно в разговора те се отклоняват от събитията в неговия живот и тя описва брака си с Рони, неговата неувереност и тревога, скрити под самохвалството му, което тя знае, че дразни Хари.
— Никога не е бил звезда като теб, никога не е притежавал това, дори и за миг.
Запознала се с него доста след двайсетте, когато се чудела дали няма да си умре като учителка стара мома. И тъй като била на възраст и с известен опит с мъжете, и с определена дарба да се отпуска, нещата, които му хрумвали, я забавлявали. Веднъж се изпразнил в бърканите яйца за закуска по време на медения им месец и двамата изяли изпържената му сперма заедно с останалото. Ако успееш да приемеш тази страна от характера му, Рони бил невероятно лоялен и дори може да се каже покорен. Не се интересувал от други жени, знаела го със сигурност, което било доста странно, като се има предвид природата на мъжете. Бил идеалният баща. Когато бил на по-нисък пост в „Шуикил Мючуъл“, отслабнал с десет килограма и от тревога стоял буден по цели нощи. Едва през последните години си възстановил теглото. Когато за пръв път й поставили диагнозата язва, той донякъде го приел по-тежко от самата нея.
— За една жена над четирийсетте, Хари, когато имаш деца… Ако нацист или някой друг дойде при мен и ми каже, че ще вземат или мен, или малкия Джорджи например — той винаги се е нуждаел от повече помощ, затова точно той ми идва наум — изборът няма да е труден. За Рони обаче мисля, че ще бъде трудно да ме загуби. Смята, че не всяка жена би правила за него това, което аз правя. Подозирам, че греши, но така стоят нещата.
Тя си признава, че харесва члена му, но това, което Хари вероятно не разбира, тъй като е мъж, е, че такъв голям пенис като на Рони не се променя кой знае колко, когато стане твърд. Променя се само ъгълът. Не се превръща от малко спящо качулато бебе в свиреп висок войник като при него. Отново го е възбудила, играейки си небрежно с него, докато говори, докато нощта зад закрития им с щори прозорец напълно е замряла, а последните пиянски викове и откъслечна музика отдавна не се долавят. Нищо не помръдва, освен непрестанните въздишки на морето и писукането на онзи вид креслив щурец, който вирее тук. Той любезно й предлага да я чука през кръвта и тя отказва с почти девическа уплаха, така че той се чуди дали под претекста на кървенето си тя всъщност не се опитва да опази тази своя част от него, далеч от любовта и безсрамието си, да се опази чиста за брака си. Тя му обяснява:
— Когато осъзнах, че се влюбвам в теб, бях толкова бясна на себе си, защото това не би могло да доведе до нищо. Но след това постепенно проумях, че нещо липсва между мен и Рони, или може би във всеки един живот, затова се опитах да го приема и дори тихичко да се наслаждавам, просто да те гледам. Моята малка власеница.