Той още не я е целунал по устата, но сега, след като усеща как виновно се въздържа от това да бъде изчукана, той го прави. Вината е нещо, което разбира. Устните й са студени и сухи, като се има предвид всичко. След като не иска да го допусне до влагалището си, като компромис той я обслужва с пръсти, клекнал над главата й, доволен, че се бе сетил да се измие там. Езикът й изследва, а студените й пръсти, все още намазани с вазелин, насочват неговите, докато откриват и после изгубват и после пак намират онова малко качулато ядро, което е самата й същност. Тя свършва с потиснат вик и извива гърба си така, че тази тъмна част в центъра на нейното бледо и гладко, и непознато тяло се надига жадно под очите му като облак с уста, като риба, изскачаща от водата. Когато се успокоява, тя му връща услугата и гледа заедно с него как бялата течност изригва и пада на лепкави нишки от ръката й. Тя размазва спермата му по лицето си, където тя лъщи като лосион против слънце. Отвън започва да изсветлява, всяко листо добива контраст в мекия въздух. Опиянен от умора и себеразкриване, той я моли да му каже нещо, което би могъл да направи за нея, нещо, което Рони никога не е правил. Тя влиза във ваната и го кара да уринира върху нея. — Горещо е! — възкликва тя, когато струята бие върху бледата й кожа, изписвайки форми, каквито момчетата и мъжете обичат да правят в снега. След това се разменят, Телма непохватното прекрачва и се разсмива на собствената си неспособност, търсейки правилното отверстие сред лабиринта от женски органи. Над него, докато чака, окосмяването й се издува като на мъж, но когато струята потича и покапва настрани, на него му става ясно, че жените не могат да се прицелват. А и това, което каза за горещината, му се струва преувеличено, по-скоро е като кафе или чай, оставени да изстиват твърде дълго на ръба на бюрото, които после трябва да изгълта на няколко глътки. След като се опитват заедно да измият амонячния мирис на урина от кожите си, Телма и Хари заспиват сред ивиците зора, които напират през щорите, спят, сякаш не им остават само още няколко откраднати часа, а все едно пред тях се простира цял един брачен живот на законна интимност, до смъртта.
Грубо блъскане по вратата:
— Телма, Хари, ние сме.
Телма навлича някакъв халат, за да отвори вратата, а Заека се скрива под чаршафите и наднича оттам. Уеб и Рони стоят на фона на жарта на новия ден. Уеб е прекрасен в бледовиолетова тениска с крокодилче и бледосини карирани панталони за голф: Рони е с дрехите си от предната вечер и иска да влезе. Телма затваря вратата и се скрива в банята, докато Хари навлича измачкания костюм, без да се занимава да връзва вратовръзката. Струва му се, че още мирише на урина. Изтичва до бунгалото си, за да се преоблече в екип за голф. Тананикащи си чернокожи момичета, следвани от жълти птици, носят подрънкващи подноси със закуска по циментираните пътечки. Дженис е в банята, пълни ваната. Той се провиква:
— Добре ли си?
— Толкова, колкото и ти — отвръща тя, но не се показва.
На излизане Хари натъпква в устата си един кроасан без масло и гълта на няколко парещи глътки кафета. От оранжевите и жълтите цветя, които приличат на хартиени до вратата, го заболява главата. Уеб и Рони го чакат там, където зелените циментови пътечки се срещат. И тримата са в добро настроение, и докато напредват с играта, непрекъснато се шегуват, но почти не се поглеждат. Когато се връщат от игрището около един часа, Дженис седи до басейна с олимпийски размери, облечена в същия бледокремав костюм, с който беше в самолета на път за насам. Ленът ужасно се мачка.
— Хари, мама се обади. Трябва да се връщаме.
— Шегуваш се. Защо? — Скапан е и си бе представял дълга следобедна дрямка, за да бъде във форма за вечерта. Освен това кожичката му е изранена от снощните упражнения и всеки път, когато замахваше, я бе остъргвал леко, мислейки си за Синди, надявайки се във влагалището й да няма голямо търкане. Играта му, изпъстрена с ярки образи от долните части на Телма, и неприятното осъзнаване, че двамата му партньори с деловия си вид са също така мълчаливо натоварени със своите умствени образи, бе изненадващо добра. В ударите му сякаш липсваше всякакво несъвършенство, докато умората не го застигна на петнайсетата дупка с три последователни топки, изстреляни като че ли в идентична дъга в пространството на загубените топки, покрито с кактуси и шубраци.