— Какво е станало? Да не би бебето?
— Не — казва Дженис и по лекотата, с която се разплаква, той разбира, че е плакала с прекъсвания през цялата сутрин.
— Нелсън. Избягал е.
— Така ли? Чакай да седна. — Хари казва на чернокожия сервитьор, който се приближава към стъклената им масичка под чадъра с ресни: — Пина колада, Джеф. Я по-добре две. Дженис? — Тя втренчено кима, въпреки че пред нея вече има една празна чаша. Хари оглежда лицата на приятелите им: — Джеф, май трябва да донесеш шест — вече е започнал да се ориентира в обстановката. Останалите хора, насядали около басейна, изглеждат бледи, току-що слезли от самолета. Синди тъкмо е излязла от басейна, раменете й са синьо-черни, дъното на банския й с формата на бебешка пелена е прилепнало към тялото й. Тя придърпва плата, за да прикрие бледата ивица кожа отгоре и отдолу. Става все по-дебела, с всеки изминал ден. По-добре да побърза, казва си, но вече е твърде късно. Лицето й е сериозно, когато се обръща, извивайки се толкова силно, за да избърше гърба си, че едната й гърда за малко да изскочи от триъгълната препаска. Двете с Телма вече са чули разказа на Дженис. Телма седи до масата с халата до глезените, който бе купила от тук заедно с широкополата сламена шапка, в същия пепеляворозов цвят като носа й. Големите кафяви слънчеви очила, оцветени по-тъмно в горната си част, които си беше донесла от къщи, й придават безизразен вид. Коляното му случайно докосва нейното. Тя незабавно го отдръпва.
Дженис му разказва през сълзи:
— Двамата с Пру се скарали в събота вечер. Той искал да отиде на купон в Брюър с онзи Слим, а Пру казала, че е в прекалено напреднала бременност, за да се изправи пак пред онези стълби, и той отишъл сам. — Тя преглъща. — И не се върнал.
Гласът й е прегракнал от преглъщане на солените сълзи. Уеб и Рони придърпват столовете си към тяхната маса под тясната сянка със стържене, което Хари болезнено усеща в главата си. Когато Джеф донася питиетата им, Дженис прави пауза в ужасния си разказ и Рони уговаря менюто им за обяд. Подобно на жена си и той е със слънчеви очила. Уеб не носи такива неща, разчита на буйните си вежди и на бръчките около суровите си очи, които е втренчил в Дженис като някакъв окуражаващ баща мухльо.
Страните й са мокри от сълзите на нещастието и Хари изпитва обич към нея заради грозотата й.
— Казах ти, че хлапето е плъх. — Чувства се отмъстен. И донякъде облекчен.
— Не се е върнал — Дженис почти изплаква, гледайки само в него, не в Уеб, с онова объркано изражение, което толкова добре помни от най-ранните им дни, преди да стане такава нахакана. — Но мама не искала да ни притеснява по време на почивката ни, а П-пру просто мислела, че иска да изпусне малко пара и се преструвала, че не се притеснява. Но в неделя, след като ходили на църква с мама, тя се обадила на онзи Слим и се оказало, че Нелсън изобщо не е ходил там.
— С кола ли е тръгнал?
— С королата ти.
— О, боже!
— За мен само бъркани яйца — казва Рони на сервитьорката, която е дошла. — Разбирате ли? Да не са много препържени.
Този път Заека умишлено се опитва да докосне коляното на Телма със своето под масата, но то не го чака там. Както Дженис, и тя се е превърнала в нещо статично. Сервитьорката е зад рамото му и той се чуди дали да рискува още един сандвич със салата от раци, или да играе на сигурно със сандвич с бекон, маруля и домати. Лицето на Дженис, измъкнато от сянката от движението на слънцето над главите им, разширява очи и уста, сякаш ще изпищи.
— Хари, не можеш да обядваш. Трябва да се преоблечеш и да тръгваме. Опаковала съм багажа, всичко, освен сивия ти костюм. Жената от рецепцията говори по телефона повече от час заради мен, за да ни уреди връщането във Филаделфия, но по това време на годината е невъзможно. Дори за Ню Йорк няма билети. Успя да ни запази две места за Сан Хуан и стая в хотела на летището, за да можем рано сутринта да хванем полета към Континента. Атланта и след това Филаделфия.
— А защо не използваме редовните си резервации в четвъртък? Каква полза, ако отидем един ден по-рано?
— Отмених ги. Хари, само да беше чул мама. Тя е полудяла, никога не съм я чувала такава, знаеш, че винаги се държи разумно. Обадих й се още веднъж, за да й кажа за полета в сряда и тя каза, че май няма да може да кара в този натоварен трафик във Филаделфия, за да ни посрещне, избухна в сълзи и изхлипа, че е много стара.