— По-скоро се е притеснявала за себе си. За такива момичета, дето животът сериозно ги е поочукал, да родят бебе е единственият начин да докажат на самите себе си, че са хора. Как смятат да го нарекат?
— Тя не иска да го кръсти на майка си, а на мама Спрингър, Ребека. Но първо иска да изчака да види какво мисли Нелсън, защото нали знаеш, това беше името на сестра му. Бебето, дето, нали знаеш, не оживя.
— Да. — Чарли разбира. Ще предизвикат съдбата. Звукът от печатната машина на Милдред Круст нарушава мълчанието им.
В работилницата едно от момчетата на Мани налага някакво неподатливо парче метал. Чарли пита:
— Какво ще правиш с къщата?
— Ще се нанасяме, поне така казва Дженис. Изненада ме с начина, по който проведе разговора с майка си. Още в колата на път за вкъщи. Каза й, че е добре дошла да се премести с нас, но че не вижда защо тя да няма своя собствена къща като другите жени на нейната възраст, и тъй като Пру и бебето очевидно ще трябва да останат, не й се иска да бъде притеснявана от многото хора в собствения си дом. Имам предвид Беси.
— Аха, крайно време беше Дженис да си стъпи на краката. Чудно с кого ли е говорила?
С Уеб Мъркет, хрумва му на Хари, през една любовна тропическа нощ, но между него и Чарли нещата винаги са вървели най-добре, когато не задълбават много по въпроса за Дженис.
Той казва:
— Проблемът с нанасянето в къщата е, че нямаме никакви мебели. А те струват цяло шибано състояние. Един обикновен матрак и метална рамка, върху която да се сложи, вървят по шестстотин долара, а ако добавиш и дървени табли, ето ти още шестстотин. А килимите! Три-четири хиляди за малък персийски, всичките са от Иран или Афганистан. Продавачът ми разправяше, че били по-добра инвестиция от златото.
— Златото върви доста добре — отбелязва Чарли.
— По-добре от нас, а? Имаше ли възможност да погледнеш сметките?
— И по-добре са изглеждали — признава Чарли. — Но не е нещо, което да не може да бъде излекувано от малко инфлация. Една млада двойка дойде във вторник, в деня, в който получих обаждането от Беси, и купиха един корвет с падащ гюрук, който Нелсън беше докарал. Казаха, че искат кабрио и че средата на зимата е подходящ момент да си купят. Без размяна, не се интересуваха от разсрочено плащане, платиха с чек, редовна чекова сметка. Откъде имат парите? И двамата не бяха на повече от двайсет и пет години. На следващия ден, вчера, идва едно хлапе с пикал на „Дженерал Мотърс“ и казва, че бил чул, че продаваме снегоход. Трябваше ни малко време да го открием там отзад, но като го намерихме, очите му светнаха, така че започнах от хиляда и двеста, а накрая се споразумяхме за деветстотин седемдесет и пет. Казвам му: „Няма сняг“, а той ми отговаря: „Няма значение, ще се местя във Върмонт, за да чакам ядрения Холокост“. Каза, че „Тримайл Айлънд“ направо му е взел акъла. Забелязал ли си, че Картър не може да казва „ядрен“? Казва „ядден“.
— Наистина ли си се отървал от онази шейна? Не мога да повярвам.
— Хората вече не се интересуват от икономии. Големият петрол продаде капитализма на вятъра. Това, което царят направи за руснаците, за нас го прави Големият петрол.
Хари няма време да обсъжда икономиката точно днес. Той се извинява:
— Чарли, на теория съм все още в отпуска до края на седмицата и Дженис ще ме чака в центъра, имаме да вършим куп неща във връзка с тази нейна проклета къща.
Чарли кима:
— И аз имам да оправям сума ти неща. Никой не може да обвини Нелсън, че е маниак на тема подреденост — провиква се след Хари, докато той влиза в коридора, за да си вземе шапката и палтото. — Поздрави баба от мен.
Има предвид Дженис, бавно осъзнава Хари. Той влиза в кабинета си, където на стената виси новият фирмен календар за 1980 година със снимката на Фуджияма. Отбелязва си не за първи път, че трябва да направи нещо с онези стари изрезки, които висят отвън върху шперплатовата преграда, и без това са твърде пожълтели. Чувал бе за някакъв начин, при който снимат стари, избледнели изображения, така че да изглеждат бели, като нови, и след това могат да ги уголемят до всякакъв размер. Спокойно може да ги направят големи — това е фирмен разход. Сваля от тежката дъбова закачалка на стария Спрингър с четирите й малки извити крачета кожуха си от овча кожа, който Дженис му купи за Коледа, и малката велурена шапка с тясна периферия. На тази възраст човек трябва да носи шапка. Миналата година изкара без нито една настинка, защото започна да носи шапки. И витамин C също помага. После ще дойде ред на геритола. Надява се да не е отрязал грубо Чарли, но разговорът с него днес му се беше сторил леко потискащ, човекът е в задънена улица и става все по-чудат. Големият петрол не е по-наясно със ситуацията, отколкото Малкият петрол. Но пък от позицията на Хари в момента всеки би изглеждал незначителен и чудат. Той се е издигнал, хвърчи нависоко, на път към един спокоен остров в живота си. Взима тубичка „Лайф Сейвърс“ с аромат на ром от горното ляво чекмедже на бюрото си, за да подслади дъха си, в случай че бъде целунат, и излиза от задния двор на работилницата. Внимателно завива покрай тезгяха: дори най-малкото петънце грес по палтото му от овча кожа няма да може да се изпере.