— Кой ти каза, че можеш да ги разглеждаш? Престани.
— Това е семейството ти.
— Точно така. Моето, а не твоето.
Но той не може да се откъсне от образите на тези деца в осветени от светкавицата цветове. Погледът им е насочен не към него, а покрай дясното му ухо, всяко дете е нагласено по абсолютно еднакъв начин от фотографа, който снима учениците май след май. Момче и момиче горе-долу на еднаква възраст на снимка от горния курс на гимназията и до нея на по-малка снимка — едно по-малко момче с по-тъмна коса, по-дълга и разделена на път на другата страна от тази на брат му. Всички те са със сини очи.
— Две момчета и едно момиче — произнася Хари. — Кой е най-голям?
— Какво, по дяволите, те интересува? Господи, бях забравила какво отвратително настоятелно копеле си. Влюбен в себе си от люлката до гроба.
— Според мен момичето е най-голямо. Кога я роди и кога се омъжи за този старец? Как изтърпя, между другото, да живееш тук, в пущинака?
— Много ми е добре даже. Това е повече, отколкото някой някога ми е предлагал.
— Не можех да предложа кой знае какво на никого в онези дни.
— Но оттогава явно добре се справяш. Нагласил си се като педеруга.
— А ти си облечена като гробокопачка.
— Сякох дърва.
— С някоя от онези дърворезачки ли работиш? Господи, не те ли е страх да не си отрежеш някой пръст?
— Не, не ме е страх. Колата, която продаде на Джейми, си работи добре, ако това си дошъл да питаш.
— Откога знаеш, че работя в „Спрингър Мотърс“?
— О-о, открай време. А и после го писаха във вестниците, когато старият Спрингър умря.
— Ти ли беше в онова старо комби, което мина покрай нас в деня на сватбата на Нелсън?
— Може и аз да съм била — казва Рут и се обляга назад в люлеещия се стол, така че той се накланя в обратната посока. Фрици се е опънала да спи. Дървата в камината съскат.
— От време на време минавам през Маунт Джъдж. Това все още е свободна страна. Нали така?
— Защо ще правиш такова откачено нещо? — Тя го обича.
— Не казвам, че съм направила каквото и да било. Откъде да знам, че Нелсън се жени точно в този момент?
— Видяла си го във вестниците — усеща, че се опитва да го измъчва. — Рут, момичето. То е мое. То е бебето, което каза, че не би могла да абортираш. Така че си го родила и после си намерила този стар дебел фермер, който се е зарадвал, че ще докопа младо парче, и си му родила две деца, преди да хвърли топа.