— Съгласен съм — казва Заека, сякаш са поискали мнението му.
Вижда, че Рут е самотна и склонна да приказва, и се чувства неловко. Размърдва се върху стария черен диван. Пружините му скърцат. Отвън вятърът е задухал в друга посока и в къщата става течение, което кара пушекът във влажната камина да се вие вътре в стаята. Тя поглежда към мъртвата двойка в рамки, подобни на резбовани ковчези над главата му, и му доверява:
— Даже когато Франк беше още здрав, трябваше да кара автобусите, за да свързваме двата края. Сега давам големите ниви под наем и се опитвам да държа пущинака под контрол. Пущинакът и сметките за гориво.
И наистина, стаята е толкова студена, че не му е минало през ум да си свали тежкото палто.
— Е, да — въздиша той. — Трудно е.
Фрици, събудена от някакъв внезапен обрат в съня, който кара възглавничките на лапите й да потръпват, се изправя и се промъква към него, готова да се разлае, но вместо това отново се смъква върху килимчето, свивайки се доверчиво в краката му. С дългата си ръка Хари се пресята до библиотеката и взима снимката на дъщерята. Рут не се възпротивява. Той изучава бледото осветено лице в рамката от кафеникав картон; контрастирайки на странния размит син фон, приличащ на фалшиво небе, момичето гледа сякаш над него. Твърда и лъскава като плод заради гладката копринена повърхност на снимката, главата вместо да издава тайната си, става още по-загадъчна, като онези морски животни, осветени покрай дъсчената пътека на казиното. Устата е на Рут, особената горна устна, която бе забелязал във фирмата. Около очите й я има онази ъгловатост, въпреки че челото й е по-закръглено, отколкото на Рут, а косата й, пригладена и лъскава като за снимка, е по-малко своенравна. Той търси ухото, търси вдлъбнатинка на връхчето му, каквато има Нелсън, но за това косата й трябва да е вдигната. Носът й е толкова нежен и малък, ноздрите й се виждат изпод леко вирнатия му връх, така че долната част на лицето й изглежда по-масивна, но все още по детски закръглена. Кожата й е бледа, а в очите й има студена светлина, която може би идва от онези шведи и техния снежен свят; бе го зърнал в огледалото в банята на Мъркетови. Неговата кръв. Хари усеща, че заедно с Анабел повторно преживява онзи миг, когато идва нейният ред в нестройната ученическа редица да влезе в закрития със завеса ъгъл на гимнастическия салон, и внезапно заслепена, да позира за идните поколения, за годишника на училището, заради приятел и майка, заради самото време, което отминава, без да му обръщаме внимание. Появила се е възможност да притиснеш лицето си до празнотата и в случай че разсъждаваш правилно, да станеш звезда.
— Прилича на мен.
Рут се изсмива:
— Въобразяваш си.
— Не се шегувам. Когато дойде във фирмата за първи път, нещо ме впечатли — краката й може би, не знам. Това не са твоите крака — които тогава бяха едри и се извиваха като бял пламък, докато се разхождаше гола из стаята.
— Е, и Франк имаше хубави крака. Докато не се остави да надебелее, беше доста строен. Над метър и осемдесет, когато се изправеше. Явно си падам по високи мъже. Но нито едно от момчетата не наследи ръста му.
— Да, и Нелсън не наследи моя. Дребосък, досущ като майка си.
— Ти все още си с Дженис. Навремето я наричаше глупачка — напомня му Рут. Вече се е отпуснала, облегнала се е назад в люлеещия се стол и се поклаща, обутите й в чорапи стъпала се повдигат на пръсти, след това се спускат на пети, после пак на пръсти. — Защо ти разказвам всичко за живота си, след като ти не ми разказваш нищо за твоя?
— Доста е обикновен — казва той. — Не се чувствай огорчена, че останах с Дженис.
— О, Исусе, не, просто я съжалявам.
— Сестра — изрече той усмихнат, — всички жени са сестри, така ни казват сега.
Пълнотата се е наслоила по лицето на Рут на неравномерни порции и бучки, така че когато вдигне глава, гнездата на очите й сякаш са направени от кост. Някаква опрощаваща дяволитост е разсеяла враждебността от погледа й.
— Ани беше очарована от теб — споделя тя. — Няколко пъти ме попита дали съм чувала за теб, баскетболният герой. Казах й, че сме били в различни гимназии. Беше разочарована, че те е нямало, когато двамата с Джейми се върнали, за да вземат колата. Джейми се колебаел за някаква фиеста.
— Значи не мислиш, че Джейми е подходящ за нея?
— Засега. Но ти си го виждал. Съвсем обикновен е.
— Надявам се, че тя не…
— Ще тръгне по моя път ли? Не, всичко ще е наред, вече няма курви, само здрави млади жени. Възпитала съм я в невинност. Всъщност винаги съм си мислела, че самата аз съм невинна.